Всяко едно от поредицата големи събития през идната година в Европа би могло да потопи глобалните пазари в период на сътресения, прогнозира  Андрю Маккати в коментар за ДПА, цитиран от БТА.

Световните финансови пазари реагират ентусиазирано на големите разходни планове на Доналд Тръмп, както и на действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) по вливане на още евтини заеми в икономиката. Само че биха ли могли заплахите от нови политически и икономически сътресения в Европа догодина да развалят купона?

Световните пазари приключват годината в подем, но еуфорията би могла да е краткосрочна, тъй като в Европа настава усещане за икономическа и политическа несигурност догодина.

Всяко едно от поредицата големи събития през идната година – включващи серия непредсказуеми избори в Европа, тежки преговори за Брекзит; възможна нова криза с еврото, предизвикана от Гърция или италианските банки, или пък драматични промени във Вашингтон, управляван от Тръмп – би могло да потопи глобалните пазари в период на сътресения. „Би могло да е година за преосмисляне на Европа“, отбеляза главният икономист на ING Bank Карстен Бжески.

Действително, изборите в Холандия, Франция, Германия и евентуално дори в Италия, наред със заплахата, създавана от надигащата се вълна от популизъм, обзел региона през 2016 година, биха могли да доведат до премоделиране на европейския политически пейзаж.

Междувременно икономиката на еврозоната, която обединява 19 страни членки на ЕС, навлиза в 2017-а със стабилна основа.

„Икономиката на еврозоната върви в правилната посока“, коментира икономистът Кристоф Вайл от германската Commerzbank.

Безработицата спадна до седемгодишен минимум, а бизнес активността нарасна с най-бързия темп за тази година през последното тримесечие, според индекса на мениджърите по доставките (PMI) за декември.

Анализаторите обаче прогнозират, че през идната година пазарите ще се сблъскат с по-високи лихвени проценти в САЩ, където Управлението за федерален резерв се опитва да овладее очаквания инфлационен натиск, предизвикан от плановете на Тръмп за данъчни понижения в размер на 5,7 трилиона долара и инфраструктурна програма за 1 трилион долара.

Бжески се безпокои и за това, че накрая 2017-а може да се окаже „още една година на чакане и пропуснати възможности“ за Европа с правителства, принудени да изоставят ключови въпроси като развитието на инфраструктурата, фискалната реформа и европейската интеграция на фона на големи предизвикателства.

Новоизбраният американски президент заплашва също да предизвика голямо сътресение, поставяйки под въпрос ролята на САЩ в НАТО и отваряйки пътя към засилено сътрудничество с Русия в поредица от често пъти агресивни и противоречиви съобщения в Туитър.

Ранен тест за това как новите отношения на Европа с Вашингтон могат да се развият догодина ще има, когато Германия започне да напредва с плановете си като ръководител на Групата на двайсетте водещи икономики (Г-20).

Правителството на канцлера Ангела Меркел вече очерта дневен ред на Г-20 с акцент върху глобалната търговия и целите за климатичните промени, надявайки се също да отблъсне заплахата от възхода на популизма и национализма.

Интересно би било как това ще се съчетае с приоритетите на Тръмп.

Германия и Европа може да не бъдат твърде недоволни от нападките на Тръмп срещу китайската икономическа политика, тъй като в известна степен те съответстват на собствените им опасения за втората по големина икономика в света, твърдят анализатори. Тръмп обаче превърна оттеглянето на глобалните търговски сделки в централна тема на президентската си кампания, а веднъж заклейми климатичните промени като китайска измислица, целяща да бъдат критикувани американските компании.

Меркел освен това се присъедини към френския президент Франсоа Оланд този месец в подетата инициатива на Европейския съюз да бъдат продължени санкциите срещу Москва за ролята на Кремъл в украинската криза, потенциално подготвяйки сцената за трансатлантическа битка за санкциите срещу Русия.

„Светът се променя около Меркел“, каза Хериберт Дитер, анализатор в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин.

„Ще бъде много тежка година“, прогнозира той. „Тя (Меркел – бел. прев.) е изправена пред проблеми почти във всеки аспект на международните отношения – Брекзит, Италия, САЩ, дори Гърция би могла да се повтори“.

Неочакваната победа на Тръмп през ноември, шокиращият вот на Великобритания за излизане от ЕС през юни и уклонът към популистките крайнодесни партии в Европа също породиха страхове, че и друг необичаен резултат на някои от националните избори догодина би могъл да е голяма заплаха за ЕС.

Неотдавна антиимигрантска партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна няколко впечатляващи успеха на провинциални избори на гърба на бежанската криза в Германия.

И все пак политически анализатори са на мнение, че нацисткото минало на Германия няма да позволи на АзГ да играе каквато и да било ключова роля в политическия живот на страната през идните години. „Няма да има Тръмп в Германия“, твърди Хайо Функе, политолог в Берлинския свободен университет. Бжески също вярва, че 2017-а може да приключи по-положително.

Допитвания сочат, че кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон възпрепятства Марин льо Пен от ксенофобския Национален фронт да спечели изборите за френски президент догодина (според ново проучване бившият министър Еманюел Макрон изпреварва за пръв път по популярност Франсоа Фийон – бел. прев.), както и, че Меркел се очертава като победител на изборите през септември в Германия.

Победа и за Фийон, и за Меркел, казва Бжески, би могла да помогне да бъде възстановено усещането за стабилност в сърцето на Европа, активирайки отново френско-германското партньорство като движеща сила зад европейския проект.

* Оригиналното заглавие на текста е: „Европа е застрашена от година на политически и икономически сътресения“