С напредването на възрастта имаме усещането, че годините изтичат все по-бързо.
В своя труд „Принципи на психологията“ психологът Уилям Джеймс обяснява, че с натрупването на годините усещането, че времето минава по-бързо се усилва, тъй като зрялата възраст е съпроводена от все по-малко и по-малко запомнящи се събития. Еднообразното ежедневие и липсата на нови преживявания създават тази илюзия.
В началото на 60-те години Уолах и Грийн изучават този феномен. Те провеждат проучване сред две възрастови групи (18-20 годишни и 70-годишни), като ги молят да формулират метафора на понятието „време“. Младите описали времето като „спокоен океан“, докато възрастните го асоциирали с „високоскоростен влак“.
Ето какви обясненията дават психолозите на този феномен:
1. Ние усещаме темпа на времето според преживяванията. Тоест, колкото повече са те и по-запомнящи се, толкова по-бавно ни се струва, че протича то.
2. Ние постоянно сравняваме интервали от време с годините, на които сме в момента. За 5-годишния 1 година е 20% от живота му, но за 50-годишния – само 2%.
3. С напредването на възрастта обръщаме все по-малко внимание на времето. В началото на декември например, децата започват да отброяват дните до Коледа и очакват с нетърпение този момент. Това създава усещането, че времето тече по-бавно. Когато сме концентрирани върху други неща и не обръщаме внимание на времето, ни се струва, че то протича по-бързо.
4. С натрупването на годините, се натрупва и стресът. Усещането, че нямаме достатъчно време, за да направим нещо, може да се интерпретира като чувството, че времето минава твърде бързо.
А какво можем да направим, за да намалим усещането, че времето отлита?
Отговорът е много прост – да разнообразяваме ежедневието си. Сред доказаните методи са ученето на нови неща и овладяването на нови умения, пътуванията до непознати места, запознанствата с нови хора, предприемането на спонтанни действия и др.