„Пълна лъжа е, че са ме пребили в Студентски град. Дълги години съм тренирал бокс и доста трудно ще ме повалят. Далеч по-вероятно е аз да нокаутирам, ако бъда нападнат.“
Това заяви фолклегендата Кондьо по повод появилата се информация, че е бил нападнат и зверски пребит в столичния Град на греха, пише „България днес“. Според слуховете изпълнителят тежко преживял инцидента и още се възстановявал.
Истината обаче се оказа съвсем различна. „Чудя се кой стои и си измисля подобни истории. Хората навсякъде ме разпознават и ме обичат. Досега не съм имал дори леко спречкване, камо ли побоища. Сигурно хората са чували, че съм бил боксьор, и не събират смелост“, коментира с чувство за хумор Кондьо.
В ученическите си години изпълнителят се занимава със спорт и активно тренира бокс в продължение на девет години. Печели няколко престижни титли – шампион на България за младежи – един път вицерепубликански шампион и два пъти трето място на „Олимпийски ринг“ за младежи.
През 1982 г. прекратява спортната си кариера и се захваща с пеенето. Легендата на българската музика признава, че и до ден днешен има силно кроше, което все така точно поразява целта.
„Не ми се налага да използвам юмруците си, защото хората се държат добре с мен. Сега през декември постоянно имам участия и всичко преминава в добро настроение. Хората се забавляват, не се занимават с глупости. Така че нека не се измислят истории за побоища, защото не отговарят на истината“, каза още пред вестника Кондьо.
Фолкизпълнителят неведнъж е признавал, че е силно вярващ човек и е против насилието. На третата година от престоя му в затвора, в последната нощ, Кондьо сънува странен сън. „В съня ми се яви Иисус. Показа ми рая, показа ми по кой път да вървя“, сподели певецът.
Хора в бели дрехи носят мумията на Иисус Христос и искат от Кондьо да го съживи. В съня си той им обяснява, че няма такива способности и те хващат пътя наобратно. Тогава им извиква да спрат. Започва да разтрива краката на мумията, а след това и цялото тяло. И се случва чудото – мумията възкръсва и става човек.
