Маги Джанаварова е една от талантливите млади български певица. Победител в третия сезон на „Мюзик айдъл”. Родена е на 25 март 1988 г. във Велико Търново. След победата си в музикалния формат Маги определено привлече интереса на продуцентите върху себе си – по-специално на компанията „Вирджиния рекърдс”. Става част от нея, но впоследствие се разделят. В момента Маги е самопродуциращ се изпълнител – и отново е на гребена на вълната. Готова е да завладее нови хоризонти. За тях обаче споделя първо пред народното издание.

– Здравей, Маги. Напоследък се покри от медиите. Има ли причина?
– Не мисля, че съм се покрила. Просто смятам, че когато имам какво да им представя, тогава ще се появявам.

– Чувстваш ли се забравена?
– Не се чувствам забравена, аз съм артист с действаща кариера, работя и живея само и единствено от работата си.

– Ще ми споделиш ли някой свой любим детски спомен?
– О, да. Те са толкова много, че ми е трудно да подбера конкретен. Например това, че с брат ми гледахме юрдечки – ходехме да ги разхождаме, измисляхме най-различни щуротии. Но интересното е, че никога не сме били пакостници. Мога да кажа, че имах едно прекрасно и щастливо детство, което ми осигуриха моите родители – и за което винаги ще съм им благодарна.

– Да те върна малко към „Мюзик айдъл” – как реши да се запишеш?
– Само и единствено благодарение на тогавашните ми колеги от пиано бар “Камино” и с подкрепата на приятелите ми. Бях обаче категорична, че втори път няма да се явя на кастинг. Но съдбата си знае работата.

– Предполагам, че си пазиш десетки забавни случки от шоуто в съзнанието?
– Сещам се за една, която беше точно на финала на последната песен, която трябваше да изпее всеки един от двамата финалисти. Бях се развихрила в песента, ръкомахах много – и в един момент усетих как ще полетя надолу с главата. Спънах се сама в собствения си крак и за малко да падна, но някак си се задържах. Като цяло престоят ми в предаването беше много забавен и отрезвяващ за мен период.

– А защо избра музиката?
– Защото тя ме е водила през целия ми живот. Никога не избягах от нея дори когато се опитвах и смятах, че трябва да се откажа. Но така се променяха нещата, че аз отново се втурвах в нея.

– Знаеше ли, че ще победиш в шоуто?
– Не, разбира се! Аз май се чувствах последният човек, който ще спечели. Но интересното е, че това е единственият момент в живота ми, когато съм била на сцена и не съм изпитвала притеснение. Бях спокойна, като изключим предсценичната треска.

– Тогава Дони каза, че си най-добрата певица в България. Как се почувства?
– Разбира се, че ме зарадва, но аз съм здраво стъпила на земята от малка. Никога не съм получавала даром нещо, даже напротив – в повечето случаи бях мачкана и не печелих почти никакви награди от конкурси в страната. Но участието ми в „Мюзик айдъл” беше моментът, в който аз трябваше да повярвам повече в себе си, че мога че има място и за мен на сцената.

– Защо напусна „Вирджиния рекърдс”?
– Беше по взаимно съгласие. Просто така решихме.

– Добре, изкарват ли се пари от музика?
– Изкарват се, ако знаеш какво искаш и се фокусираш върху това.

– Помниш ли какво си купи с първия хонорар?
– Помня какво си купих с първата си парична награда от конкурс – беше много хубав за тогавашното време фотоапарат. Бях много щастлива, пазя го и до днес.

– Получават ли бакшиши поп изпълнителите? И ако да, колко най-много си получавала?
– В поп музиката няма практика да се дават бакшиши, по-скоро съм получавала, когато работих в пиано бара. Нямам спомен колко най-много е бил той обаче.

– А неприлични предложения имала ли си?
– Получавала съм, но по-скоро ги подминавам бързо. Не е нещо, което може да привлече вниманието или интереса ми.

– Трудно ли е да се продуцираш сама?
– Като всяко нещо, в което си сам, е трудно, аз обаче не съм сама, имам семейство, човек до себе си и приятели. Тяхната подкрепа и вяра в таланта ми ми помагат много. Да, трудно е, но не и невъзможно.

– Има ли ги приятелствата в музиката? И кои са твоите приятели в гилдията?
– По-скоро просто приятел, това, че е музикант е просто факт. Един от най-близките ми хора например е Нора Караиванова. С нея прекарвам много голяма част от времето си. Имаме много смешни случки заедно, като се има предвид, че постоянно се смеем за нещо.

– А в какви отношения си с Миро и със 100 Кила? И имаш ли някаква забавна история с тях?
– И Миро, и 100 Кила са хора, с които се радвам, че съм работила. Със 100 Кила повече, защото и пътувахме заедно доста в един период. Миро например е много грижовен. Дори когато записвахме песента „Светът е мой”, и аз бях с бъбречна криза, той дойде на записи с торба, пълна с най-различни вкусотии, фрешове и напитки. А 100 Кила е много креативен и емоционален, измисля песни, докато шофира, и много често се е случвало, докато пътуваме, той пуска един инструментал и измисля цяла песен.

– Обвързана ли си?
– Да, имам човек до себе си от доста време.

– Четох някъде, че криеш гаджето си от суеверия? Още ли е така?
– Това може би беше в началото, към днешна дата вече сме много по-мъдри и зрели във връзката си. Не се притесняваме да сме заедно на някое събитие. Но и до ден-днешен съм на мнение, че връзката ми не трябва да е на показ и достояние за всички.

– Как поддържаш формата си?
– Обичам да спортувам. От известно време се запалих и по здравословното готвене и храни. Обичам да експериментирам и другото, което правя и моят приятел обича, са сладкишите.

– А пристрастена ли си към пазаруването? Коя е най-скъпата ти рокля?
– Не знам коя е най-скъпата ми рокля, не ги избирам по цена, просто ме грабва и си я купувам. Не мисля, че съм пристрастена към пазаруването, разтоварвам се, когато гледам мода, когато откривам интересна дреха и започвам мислено да я съчетавам с някакви неща. По-скоро модата е страст за мен.

– А за какво мечтаеш?
– Мечтая си всички хора, които обичам, да са здрави. Мечтая и за много по-големи върхове в кариерата от тези, които имам до момента. Мечтая и да съм щастлива.