Те изглеждат беззащитни и безпомощни, но в действителност са способни на удивителни неща! Какви суперсили притежават децата до 3-годишна възраст, вижте сами.
1. Воден инстинкт
Човек идва на този свят с набор от инстинкти, които работят добре до момента, в който мозъкът не се развие достатъчно, за да поеме контрола над оцеляването. Един от тези инстинкти е „рефлексът на гмуркането”, който се среща още и при тюлените и други животни, обитаващи водна среда. Ето как работи той: ако бебе до 6-месечна възраст бъде поставено във вода, то рефлекторно ще задържи дишането си. В същото време, пулсът ще се забави, като по този начин сърцето помага на организма да съхрани повече кислород, а кръвта ще започне да циркулира преимуществено между жизнено-важните органи: сърцето и мозъка. Този рефлекс помага на бебето да остане под вода по-дълго от възрастен човек, без сериозен риск за здравето.
2. Обучаемост
Децата получавата знания със зашеметяваща скорост, тъй като всеки нов опит, който преживяват, създава устойчиви връзки между мозъчните неврони. Към третата година на детето, количеството на тези връзки е приблизително 1000 трилиона, което превишава двойно количеството връзки при възрастните. Някъде към 11-годишна възраст мозъкът започва да се освобождава от излишните връзка, а способността за обучение започва да намалява.
3. Квантова интуиция
Житейският опит, който трупаме с израстването си за възприемане на реалността съществено възпрепятства разбирането на правилата на квантовата механика, регулиращи поведението на елементарните частици. Например, според квантовата механика, дадена частица, – фотон или електрон, няма точно определено място, не се намира „нито тук, нито там”, а едновременно присъства и на двете места, и между тях. Образно казано, цялата тази история прилича повече на облак, отколкото на пинг-понг. В мащабите на големи групи частици тази „размитост” изчезва и се появява конкретно местоположение на обекта. Но, по-лесно е да се разкаже, отколкото да се разбере: интуитивното осмисляне на тези закони не е било по силите дори на Айнщайн, що остава за средностатистическия човек.
В най-ранната си възраст децата обаче все още не са привикнали към точната определеност на възприемането на реалността, което им позволява интуитивно да разбират квантовата механика. Във възрастта до 3 месеца те нямат формирано чувство за постоянство на обекта, тоест, не осъзнават, че даден предмет може да бъде само на определено място в определено време. Игрови експерименти като играта Peekaboo показват удивителната интуитивна способност на бебетата да предполагат наличие на предмети в абсолютно всякакви места едновременно.

4. Чувство за ритъм
Децата се появяват на бял свят с вродено чувство за ритъм. И това е научно доказано с експеримент, проведен през 2009 година: новородени, на 2 и на 3 дни слушали барабанен ритъм, включени към електронни датчици. В случаите, в които изследователите умишлено се отклонявали от ритъма, мозъкът на всички бебета отчитал очакване на барабанен удар там, където следва да бъде. Учените предполагат, че вроденото чувство за ритъм помага на децата да разпознават интонацията на своите родители и така да улавят смисъла на думите, макар и все още да не гиф разбират. Също така, с помощта на вроденото чувство за ритъм децата отличават родния си език от всеки друг.

5. Да бъдат мили
Да, да бъдат мили и да предизвикват същите положителни емоции у възрастните също е суперспособност. Учените смятат, че ако не беше така, щяхме да смятаме бебетата за прекалено жалки, безпомощни, глупави и скучни, за да ги обичаме и да се грижим за тях. Е, това, последното, със сигурност не се отнася за майките.
По материали от Psychology Today