Някога биолозите смятали, че мъркането на котките идва от пулсирането на долната куха вена, която внася кръвта от долната половина на тялото в сърцето. Днес учените знаят, че звукът се произвежда от мускулите на ларинкса, информира obekti.bg.

При мъркането тези мускули ритмично се съкращават, при което отпускат и свиват глотиса (т.нар. „гласна цепка“), предизвиквайки по 25 звука в секунда, които разпознаваме като мъркане.

Нервният сигнал от мозъка, който отключва целия механизъм, е извън волевия контрол на котката: мъркането е по-скоро неволна мускулна контракция, а не „съзнателна” вокализация.

Котките мъркат не само от задоволство, но и когато са в силен стрес, за да се успокоят.

Женските котки често мъркат, докато раждат малките си. Мъркането се наблюдава и при много болни котки, които са на прага на смъртта. Специалисти смятат, че този рефлекс помага на животните да се успокоят и почувстват по-добре, когато изпитват силни болки.

Не всички котки издават този звук. Първоначално се смята, че само домашните котки мъркат, но впоследствие става ясно, че и други представители на котешкото подсемейство Felinae – рисовете, гепардите и пумите – също мъркат, за разлика от братовчедите им от подсемейство Pantherinae – лъвовете, леопардите, ягуарите и тигрите.

Подезичната кост, която се намира в гърлото и служи като своеобразна опора на ларинкса, е причината за тази разлика между двете подсемейства. При мъркащите котки тази кост е твърда, докато при големите котки тя по-мека и гъвкава, което им позволява да ръмжат и да надават рев, но не и да мъркат.

Те могат да издават подобен звук, но само при издишване, за разлика от по-малките котки, които мъркат през целия дихателен цикъл.