В поредица от няколко снимки са документирани белезите, които оставя метеорит върху тялото на един човек. През 1954 г. Ан Елизабет Ходжис е ударена от метеорит, докато си стои вкъщи. Това е първият регистриран случай на човек, ударен от метеорит.

Ан Ходжис си подремва без да подозира какво я очаква

в ясния ноемврийски следобед на 1954 г. Тя се намира в своя дом в Силакога, Алабама, и спи на дивана в хола, когато се случва нещо неочаквано и невиждано – парче от черна скала, малко по-голямо от тенис топка, минава през тавана, рикошира в радиото и удря заспалата Ан в кръста. Оставя й голям белег с формата на ананас.

Когато забелязва камъка на земята, тя решава, че причината за пробития покрив са детски игри. Майка й изтичва навън, но там няма деца – само един голям тъмен облак на небето.

Жителите на целия щат виждат случилото се през друга перспектива

Редица сигнали за летящо огнено кълбо са подадени от гражданите. Хората твърдят, че са видели огнената топка, след което е последвала експлозия и се е издигнал кафеникав облак над мястото, където е паднал обектът. Повечето очевидци предполагат за самолетна катастрофа.

Междувременно Ан е прегледана от д-р Мууди Джейкъбс, който установява, че въпреки болката и подуването на ръката и кръста на жената, ударът не й е причинил тежки наранявания. По-късно обаче лекарят разбира какво всъщност се е случило и въпреки че дамата няма нужда да остава в болница, той я настанява там, за да я отдалечи от въодушевлението, настанало покрай случая.

Правителствен геолог е извикан да направи изследване на парчето скала. Той стига до заключението, че това е 20-сантиметров метеорит, тежащ близо 4 кг. Инцидентът вписва 34-годишната Ан Елизабет Ходжис в учебниците по история като първия документиран случай на човек, ударен от метеорит.

Първоначално падналият небесен обект е конфискуван от шерифа на местната полиция

и е предаден на Американските военновъздушни сили. По-късно е върнат на Ходжис. Както семейство Ходжис, така и Берти Гай, собственичката на земята и къщата, предявяват претенции за притежанието на метеорита. Гай смята, че й принадлежи, защото е паднал върху нейната собственост.

Получават оферти от 5000 долара за него. Наемателите и хазяйката се разбират след дълги споразумения, накрая Ан плаща 500 долара на Гай за метеорита. До момента, в който се стигне до единодушие обаче, случаят отшумява и предметът вече не представлява интерес за купувачите.

Може би единственият човек, който успява да спечели от природното явление, е един фермер, който живее в близост до къщата на Ходжис. На 1 декември 1954 г., един ден след като Ан е ударена, той намира парче от метеорита на черен път до дома си. Фермерът успява да го продаде и взима толкова пари, че влага в малка ферма и си купува кола втора ръка.

Две години след случая Ан дарява метеорита

на Природонаучния музей на Алабама без да спечели нито цент от цялата история. След като вълненията около случая отминават, жената получава нервен срив, за което е хоспитализирана. Менталната й нестабилност повлиява и върху отношенията със съпруга й и през 1964 г. те се развеждат.

През 1972 г. Ан Ходжис умира в болнична институция на 52-годишна възраст.