Постна година в социалната сфера и нищо ново под слънцето в политиката по доходите и на пазара на труда. Така директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков и независимият финансов експерт Мика Зайкова коментираха за БТА случилото се в социалната сфера през 2016 година.
Нямахме никакви сериозни постижения, решихме само един голям, в кавички, проблем – сливането и отработването на празниците, смята Иван Нейков. Въпреки уж заявеното желание за реформи в инвалидните пенсии, реформата в ТЕЛК остана недовършена, няма и нови решения в сферата на трудовото законодателство, а необходимостта от промени там е огромна, допълни той.
Според Нейков неотложни за 2017 година са реформите в тези сфери, създаването на механизъм за формиране на минималната работна заплата, както и нова политика по доходите, която да отчита квалификацията на хората. Експертът смята, че трябва да се намери и решение на въпроса с растящия брой на по-възрастните работници. Законодателството не отговаря на феномена „увеличен брой на възрастните работници“, необходими са нови режими на работното време, както и режими на почивка, смята той. По думите му не се предлага и нищо за използване на огромния опит на възрастните, за да бъде препредаван на младите. Искаше ми се да кажа нещо обнадеждаващо на хората преди празниците, но истината е, че няма нищо ново под слънцето в социалната сфера, е и мнението на независимия финансов експерт Мика Зайкова.
Според нея правителствата в България от началото до край нямат политика по доходите и това правителство, както и политиката му през 2016 година, не са изключение. Тя посочи, че тази политика се разбира от държавата само като ръст на минималната работна заплата. Мика Зайкова смята, че бедността в годините все повече се увеличава. Увеличаването на минималната работна заплата не играе роля на катализатор да повдигне другите доходи, а само компресира доходите – намалява се разликата между нискоквалифицираните и висококвалифицираните работници, защото квалифицираните няма как да бъдат отличени спрямо другите, допълни Мика Зайкова.
Тя смята, че това е и една от причините един малък град /44 хиляди средногодишно/ да напуска България всяка година. Минималната работна заплата скача с над 20 процента, а средната мъждука с няколко процента, допълни Зайкова. По думите й у нас средната работна заплата на IT специалист е 1700 лева и надвишава два пъти средната работна заплата за страната, но е нищожна в сравнение с това, което биха получили нашите умни деца, прекрачвайки прага на България – само в Сърбия те биха получили 15 000 долара заплата, допълни Мика Зайкова.
Зайкова споделя мнението на Иван Нейков, че е необходим механизъм за определяне на минималната работна заплата. Тя отбеляза, че може би повече от 10 години и двата национално представителни синдиката предлагат на работодателите механизъм за образуване на минималното възнаграждение, който включва и икономически, и социални критерии, но решение все още няма. По думите на експерта в този механизъм трябва да бъдат отчетени, освен производителността на труда, и много други фактори, които влияят върху покупателната способност на населението. Минималната работна заплата в България като покупателна способност почти достигна покупателната способност в 1989 година, допълни Зайкова и по думите й това доказва, че ставаме все по-бедни. Причина за увеличаващата се бедност според Зайкова е и нивото на ръста на брутния вътрешен продукт. Няма как да стигнем средни равнища на нито една сфера в Европа, ако ръстът на БВП е между едно и три и нещо, коментира Зайкова.
Според нея, за да започнем да настигаме поне средноевропейските държави, би трябвало да имаме ръст на БВП над пет на сто, да имаме изпреварващ ръст, което се мъчи да прави Румъния. Има различни подходи, но нашите работодатели или псевдочорбаджии, предпочитат печалбите пред това да развиват качествена работна ръка, допълни Зайкова. Проблемът е огромен, имаме дисбаланси в пазара на труда – от една страна намаление на безработицата, но и сто хиляди свободни работни места за висококвалифицирани кадри, което означава, че реформа в образованието не се е случила и не се случва, каза Мика Зайкова. Тя допълни, че не може да има четвърта индустриална революция, а в същото време трийсет и кусур процента да са функционално неграмотните завършващи гимназисти и студенти.
Мика Зайкова смята, че намаляването на безработицата не може да бъде отчетено като постижение, защото е механично – безработицата намалява от намаляване на хората, които биха могли да търсят работа, заради напускането на един малък град, който вече не участва в пазара на труда. По думите на експерта бюджетът за следващата година показва, че няма да има реформи в нито една ключова сфера. Това е бюджет на платото, който не предвижда никакви реформи, обобщи тя. Според Мика Зайкова, когато се дават пари за сектори, обявени за приоритетни, това трябва да върви задължително с програмно бюджетиране – да се залага програма за следващата година, реформи, които трябва да бъдат подписани и изпълнени със съответните средства, отделени за това.
Експертът коментира, че в социалната сфера все пак е имало един светъл лъч – опитът на Ивайло Калфин да направи реформа в пенсионната система, но акцентът на реформата е разрешаване на въпроса с възрастта и стажа, не толкова нов подход при образуването на пенсиите на хората. За да има високи пенсии, трябва да има високи постъпления и високи заплати, каза Зайкова. Тя смята, че наистина е прозвучало доста популистки предложението на някои партии за минималната пенсия. Личното й мнение е, че тази пенсия наистина е катастрофална като размер, мизерна и не дава елементарна възможност на хората да живеят.
Експертът допълни, че в цивилизованите страни заместващият доход от пенсия започва от най-ниското ниво от 70 процента, а в скандинавските е 90 процента, докато при нас заместващият доход е между 30 и 35 процента. По думите на Зайкова заложеното в пенсионната реформа увеличение на тежестта на година осигурителен стаж в индивидуалния коефициент е добра стъпка, но тя е прекалено ленива, за да се очаква скоро повишение на пенсиите.
