Неизвестна до сега въздушна битка от Студената война, която е можело да доведе до огромна дипломатическа криза между Запада и СССР, бе разкрита в нова книга.

Инцидентът е станал над Баренцово море, близо до водите на СССР, между американския самолет Lockheed SR-71 Blackbird и МиГ-31, основният съветски прихващач в пика на Студената война преди 30 години, пише „Дейли Мейл“.

Той е документиран в наскоро разсекретени документи, които са анализизрани в новата книга. Сблъсъкът в небето, който е можело да доведе до опустошителни последици на фона на ескалацията на напрежението между супер силите в Студената война, е бил избегнат на косъм.

За инцидента разказва британският историк Пол Крикмор в книгата си „Локхийд Блекбърд – отвъд тайните мисии” (Lockheed Blackbird, Beyond the Secret Missions).

На 6 октомври 1968 година самолет SR-71 Blackbird е извършвал разузнавателна мисия покрай водите на руския град Мурманск.

Екипажът е имал за задача да следи под око група от руски подводници с балистични ракети на борда. При това, американският самолет не е бил сам в небето – имало е и руски прихващач по следите му.

„Черната птица” е успял да избяга на вражеския самолет и да приключи мисията си, но всичко минало по ръба на бръснача.

В книгата на Кримор американският пилот Ед Йелдинг разказва за ужасяващия инцидент.

„В далечината, на около 100 мили, видяхме дълга бяла следа от руския самолет, който летеше директно към нас, но на по-ниска височина. Знаехме, че това е руски изтребител, вероятно МиГ-31, най-новият им прихващач по онова време.

Погледнах през перископа и видях, че ние също оставяме следа. Знаех, че изтребителят вижда следата ни толкова лесно, както ние неговата. Помислих си, че руският пилот си мисли същото, което и аз”, разказва пилотът.

„Предположих, че има заповед да стреля с ракети, ако аз не обърна и не се измъкна от съветските териториални води. Според мен, руският пилот чакаше тази възможност с нетърпение, да стреля с ракети по SR-71 Blackbird.

Смятах, че руският изтребител няма да стреля по нас, докато ние следвахме нашия обичаен маршрут, но също знаех, че пилотът или наземния контрол може да сгрешат с определянето на нашата позиция, че сме по-близко, отколкото сме.

Нямахме никаква защита срещу ракети с топлинно насочване, но смятахме, че вероятността за попадение е много малка заради нашата скорост и височина. Аз бях решен да мина по предварително зададения маршрут и да направя снимките.

Така летяхме един срещу друг на свръхзвукова скорост. Това ми напомни на два рицаря от средновековието, които галопират един срещу друг, само че аз нямах оръжие”, разказва още пилотът.

За своето оцеляване той и неговия колега Кърт Остерелд са разчитали само на точната навигация, която да ги държи извън съветските териториални води.

Пилотът разказа, че руският самолет бил в един момент само на 12 километра от техни самолет. В един момент обаче руският самолет тръгнал стремглаво надолу, а американският продължил по курса си и завършил мисията.

Авторът Крикмор, който е и бивш диспечър, твърди, че ако американският самолет е бил свален, е могло да се отворят портите на ада. „Ако те бяха свалени, щеше да има много, много сериозен международен инцидент, още повече, ако имаше загинали пилоти. Щяха да се отворят вратите на ада”, убеден е той.