По мокрите улици на Петрич днес, премръзнал, отчаян, с посинели от студа ръце, поставени върху инвалидна количка, в която трогателно се свила възрастна жена, бавно върви млад мъж.

Потресаващата гледка ни вцепени. Това е Людмил Асенов, а в инвалидната количка е майка му Виолета. Историята, която ни разказа Людмил, е шокираща. Боже, колко мъка има по този свят!

Животът към едни е безкрайно несправедлив и жесток. А идва Коледа, времето, в което семействата се събират и домовете им оживяват. Но не и за Людмил Асенов, който не знае къде ще бъде с майка си и сестра си, приковани в инвалидни колички, по това време на годината, пише struma.com.

Семейството на Людмил Асенов, неговата майка Виолета Драгомирова и сестра му Емилия Асенова са от Сандански. Повече от десет години живели в изоставена сграда на Горското стопанство в Сандански, без ток и вода, без работа и храна.

Сестрата на Людмил, Емилия още от дете е с детска церебрална парализа и е почти неподвижна. Майката Виолета от близо четири години е с претърпян тежък мозъчен инсулт, диабет и анемия. Тя също е неподвижна.

Двете жени не могат да се обслужват сами и за тях двете се грижи изцяло Людмил, който вече е почти на ръба на оцеляването, но въпреки това усмивката не слиза от лицето му.

Двете жени са постоянно на лекарства и пелени за възрастни. За тях на месец са необходими близо 450 лв. само за тези консумативи. Издържат се основно само от пенсиите на Емилия и Виолета, и парите, който Людмил получава като личен асистент. Това са общо около 700 лв.

Допреди около месец бедстващото семейство е живяло в изоставената сграда в Сандански. Незнайно как при тях един ден отива мъж от Петрич, който решава да остане да спи, за да види какви са условията, в които живеят. А по думите на Людмил: „Там не е възможно човек да живее, без баня, тоалетна, вода и ток.“