След като преди време ви представихме идеите на Петър Дънов, създателя на Бялото братство, за храненето и как ни променя то, сега дойде ред и на неговите беседи, посветени на готвенето.

Уникалният му поглед е за това какво ни лекува, какво не бива да пропускаме в менюто си и много други съвети за нашето здраве.

Дънов бил категоричен, че когато варим каквото и да било, трябва да слагаме продуктите във вече кипяща вода.

След това да ги оставяме на умерен огън. А след като станат готови – веднага да се махат от печката.

„Ако не правите боб“, казвал Дънов, „не оставяйте зеленчуците за повече от 20 минути на котлона. Само фасулът има нужда от повече“.

Учителя съветвал никога да не държим, дори и за кратко, обелени и нарязани вече зеленчуци. Колкото и кратко да останат там, те с всяка минута губят стотици ценни вещества, ставало ясно от беседите на създателя на Бялото братство.

Бил особено критичен по отношение на спанака и винаги повтарял, че той не бива да се кисне във вода.

Често попадал на домакини, които добавят сода в ястия и сладкиши. Бил непоколебим – тя не бива да присъства при готвенето, защото убива много от полезните вещества.

Не надничайте постоянно в тенджерата, обяснявал той на домакините, които познавал. Карал ги да засичат необходимото време за приготвяне, а не непрекъснато да вдигат капака, за да видят дали ястието е готово. Бил категоричен, че трябва да се пее, докато се готви. Само така специалитетът ставал по-вкусен.

Много от българите не желаят да се хранят с вчерашно ядене. Според Учителя и това има своето обяснение. При повторното загряване на ястието, се губят и последните витамини, останали след целия процес на термична обработка.

По-лошо от това обаче било само студеното ястие, защото то затормозява процесите в стомашно-чревния тракт. Горещите манджи пък съсипвали и разболявали зъбите и стомаха.

За да не се лишим от важните вещества за нашето тяло, трябва винаги да хапваме свежа салата. Ако тя е от моркови обаче, внимавайте. Защото на седмата минута след приготвянето й, тя започва много бързо да губи ценните витамини.

Не можете да спрете процеса, защото причина за него е светлината. Тя разлага полезните вещества и в много от другите зеленчуци. Затова Дънов съветвал растителните продукти да се държат в затворена тенджера. По този начин процесът се забавял поне малко.

Особено внимавал за прясното мляко. Казвал, че трябва да се пие само сварено преди не повече от половин час.

По 500 г масло на месец 

Учителя имал своя теория по отношение на мазнините. Въпреки че в днешно време всеки се опитва да ги ограничи и да се храни с умерени количества олио или зехтин, Дънов смятал, че няма нищо по-добро от маслото.

Всеки възрастен човек трябвало да яде по поне 500 г на месец. За подрастващите тази цифра трябвало да се завиши. Настоявал и приятелите му вегетарианци да не пропускат животинската мазнина от менюто си. Бил убеден, че в нея се съдържа много вит. А. Лишенията от масло довеждали до проблеми с очите.

Ябълките лекуват нервите 

Дънов бил убеден, че обикновеният роден хляб дава всичко необходимо на тялото ни. Докато хрянът имал уникални вещества, които организмът ни нямало откъде да си набави по друг начин. И е бил прав. В днешно време знаем, че този корен помага за няколко много различни по вид болести.

Може да ви спаси от диабет и да нормализира нивата на кръвна захар. Също така успокоява симптомите на артрит. Докторите допълват, че подобрява храносмилането и чисти жлъчката. И накрая – коренът ни отървава от микробите, които се крият в тялото ни.

Дънов е бил убеден, че в по-голямата си част, менюто ни трябва да е заето от варива. Казвал на учениците си, че е добре редовно да хапват леща за очите и боб за бъбреците.

Грахът пък избистрял тена. Учителя не пропускал да обясни на своите последователи, че е добре да ядат повече зеленчуци и по възможност сурови. Всеки от даровете на природата давал различни неща на тялото ни.

Бил убеден, че трябва да добавяме домати към готвените зеленчуци, защото те помагали на останалите растения в храната ни да не загубят витамините си при термична обработка и най-вече – при варене. За Дънов имало два най-важни плода – крушите, които засилвали мозъка и ябълките, които успокоявали нервите.  Картофена супа с моркови и гулия пък можела да ни вдигне на крака след настинка.

Лукът бори рака, чесънът – склерозата 

Основателят на Бялото братство непрекъснато разказвал, че трябва да се яде лук. Смятал, че познатите методи за приготвянето му обаче са общо взето грешни. Най-вредното нещо било да се реже с метален нож и да се пържи. Според Дънов единственото, което можем да правим е да го обелим само с ръка и да го счукаме.

Друг полезен вариант е да го сварим цял, но без обелките. Наблягайте на него в суров вид. Учителя казвал, че само така той помага при ракови заболявания. В беседите си включвал и няколко думи за друго чудо на природата – чесъна. Според него той успешно се бори със склерозата.