Охранител от Харманли със страшен разказ за началото на бунта !

„Миме, става страшно! Започвай да събираш багажа. Само най-необходимото. Вземи колата и излез от града. Тук е като във война. Скъпа, обичам те.“

Това панически изкрещява по телефона на съпругата си служител от охраната на бежанския лагер в Харманли.

Малко преди това мъжът е повикан по спешност заради избухналия бунт в центъра с имигранти. Малко след 9 часа огромна част от 5-те хиляди чужденци започват безредици.

Част от тях започват да трошат лагера, а други нападат ченгета и хора от персонала. Опитът да бъдат усмирени само още повече ожесточава имигрантите и на помощ са повикани всички налични сили на полицията и жандармерията.

През това време развилнелите се тълпи щурмуват кухненския блок, където готвачките приготвят храна за обяд.

Мигрантите атакуваха Жандармерията с камъни и дървета

„Помислихме, че ще ни избият. Крещяха като обезумели и правеха знаци с ръка, че ще ни отрежат главите“, разказа пред „България Днес“ една от готвачките. Целият кухненски персонал се втурва да бяга. Успяват да се измъкнат на двора и хукват към портала.

Такъв късмет обаче нямат колежките им от съседните сгради. Докато се усетят какво става, помещенията са окупирани от развилнелите се мигранти и те няма как да избягат.

При тях обаче вместо знаци с ръце чужденците директно опитват да ги атакуват. От зловещата саморазправа ги спасява бързата реакция на намиращите се по това време там жени от Афганистан.

Те успяват да направят жива верига и с телата си предпазват персонала. С риск да бъдат пометени от собствените си мъже, осигуряват бягството на служителите.

С кордон униформените спасиха служителите на лагера

„Казваха ни don’t worry, don’t worry (не се безпокойте), но през тях крещящите мъже се опитваха да ни докопат. Започнах да тичам и не спрях, докато не стигнах до портала“, разказва жена, спасила се от клопката.

Докато персоналът на лагера бяга, вътре започват да пристигат първите подкрепления от Жандармерия и полиция.

Докарано е и водно оръдие. Униформените успяват да направят плътни вериги и с щитовете си преграждат пътя между спасилите се служители и прииждащите имигранти.

Междувременно те успяват да разрушат столовата и с камъни и тухли атакуват полицаите. Започват да палят гуми и легла, разбиват дограмите. След като опустошават всичко, въоръжените с дървета орди опитват да излязат по улиците на града.

Част от тях успяват да изскочат от многобройните дупки в оградата и да подгонят няколко минаващи наблизо жени. Основната група обаче е спряна от плътните полицейски кордони, обградили района.

„Именно заради тези дупки в оградата започна всичко. Въпреки наложената карантина имигрантите необезпокоявано си излизаха през тях. От магазинчетата си купуваха масово енергийни напитки и след това пощръкляваха.

Заради буйното им поведение от много време никой от жителите на Харманли не смее да припари до центъра. Живеещите около лагера пък се прибират само с таксита. Явно изпитите литри енергийни течности бяха искрата, която взриви бурето“, разказа жена, живееща в блока срещу бежанския лагер.

Тълпите мигранти не се трогват от струпаните край портала десетки камионетки на Жандармерията и водното оръдие. Свидетели разказват, че няколкостотин човека директно атакуват с колове и камъни ченгетата. На заснети от гражданите кадри се вижда, че униформените не оказват никаква съпротива.

Вместо да пуснат водното оръдие, те им позволяват да се приближат на метри от тях, отнасяйки множество павета и удари с колове. Част от чужденците дори успяват да проникнат до машината, на която е монтирано водното оръдие, и да потрошат стъклата.

Докато тълпите побеснели мигранти трошат безпрепятствено полицейските автомобили, на място пристига и Ловеца на бежанци Динко Вълев.

„Тук е страшно! Не очаквах такава агресия от тези бежанци, които уж търсят подслон“, втрещен е едрият ямболия. Той тръгнал за размирния град в минутата, когато научил, че чужденците искали да горят българския флаг.

Когато пристигнал час по-късно, полицията веднага го включила в действията с овладяване на ситуацията. „Полицаите ме пуснаха вътре и ме помолиха да удържам гражданите, които искат буквално да линчуват чужденците. А те горят гуми и целят с павета и камъни униформените. По-рано са нападали и местните по улиците, допълва Вълев. Новината за безчинствата веднага събира около лагера стотици гневни хора от Харманли, които правят опити да нахлуят в центъра за бежанци.

Динко Вълев

„Като видяха, че не могат да ги спрат, ченгетата ме помолиха и аз да се намеся. Тъй като ме познават, успях да овладея за момента мелето“, разказва още Динко Вълев. Той и тръгналият по спешност към Харманли негов колега Петър Низамов-Перата призоваха своите фенове да се съберат в градчето.