Откровено интервю за кариерата, живота, отминалите мигове, бъдещите планове

Тъжно ми е. Но по-добре е наистина да приключим. Обичам публиката – ще ми липсва. Радостта на хората ме прави истински щастлива. И в спорта, и в това, което правя сега, на първо място са били мисълта и отговорността пред публиката ни. Имаше един филм „Всичко остава за хората.“ Е, това е, което исках да кажа“. Това казва великата Нешка Робева за последния си спектакъл „Търси се Фигаро – Последната грешка на Нешка“ пред Vesti.bg. Премиерата му е днес (23 ноември) в Добрич, а турнето ще продължи из различни български градове с финал на 15 декември в Стара Загора.

Нешка Стефанова Робева е известна българска състезателка, по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореограф.

Родена е през 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова. Известни композиции на Робева са „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“.

Вследствие на успешната работа на Робева се появява рефренът „Нешка няма грешка!“

За почти 25 години треньорска работа пък нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 Европейски титли и 2 вице олимпийски титли.

Спектаклите „Два свята“, „Орисия“ (по музика на Исихия) и „Готови ли сте“ добиват изключителна популярност. Трупата и има над 400 участия в страната и чужбина — Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и Македония.

През втората половина на ноември Нешка, заедно с талантливите момичетата и момчетата от „Нешанъл арт“, както и артистите от Русенската опера под ръководството на маестро Найден Тодоров, започват съвместното си турне с нов спектакъл – „Последната грешка на Нешка“. С организацията на турнето се заемат „Монте Мюзик“.

Шеговитото име е и начин знаменитата ни треньорка, в нейния позитивен стил да съобщи, че сменя попрището.

За кариерата, живота, отминалите мигове, бъдещите планове, усмивката, шоколада и последната си глупост, разказа тя – голямата Нешка Робева в интервю на Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg:

-Здравейте, госпожо Робева! Вълнението около последния Ви спектакъл „Последната грешка на Нешка“ е голямо, затова няма как да не започна именно с него. Остават броени дни до старта на турнето. Няма как да не ви попитам с какви емоции и чувства Вие самата очаквате това събитие?

– Не е по-различно от всички останали премиери. Мисля, че познавам публиката, но никога не съм сигурна дали съм успяла, преди да мине първият спектакъл. Много ми се иска точно този спектакъл да остане в съзнанието на хората не само с майсторските и вдъхновени изпълнения, а преди всичко с необичайното, да не кажа лудешко хрумване. Със закачката и смеха, и с още някои неща, за тези, които ги открият и усетят…

– Идеята според първоначалната информация е великолепна. Но ми е интересно все пак как се зароди?

– Ако някой човек започне в подробности да Ви обяснява как е достигнал до каквато и да е идея – не му вярвайте. Никой не може да каже как и къде се зараждат идеите и как стигат до нас.

– Спектакълът е обявен като последният ви. Последен… какви са емоциите, които бушуват у вас, от тази дума?

– Тъжно ми е. Но по-добре е наистина да приключим. Обичам публиката – ще ми липсва. Радостта на хората ме прави истински щастлива. И в спорта, и в това, което правя сега, на първо място са били мисълта и отговорността пред публиката ни. Имаше един филм „Всичко остава за хората.“ Е, това е, което исках да кажа.

– В такива моменти няма как човек да не си прави някакви вътрешни, лични равносметки. Бихте ли открехнала, какви са Вашите?

– Защо да си разваляме настроението. Има време за равносметки… При толкова объркана, наивна и експанзивна личност като мен – равносметките са трудна работа. И все пак, когато в безсъницата подобни мисли започват да ме бомбардират, им отговарям със самоирония. В много случаи определям себе си като смешен и абсурден човек. Такива са и действията ми. Който дойде да види спектакъла, ще се убеди в това.

– Клише, но все пак вярно – всяка приказка си има своя край, но и след прелистването на една страница, неминуемо отваряме нова. Коя е новата глава от Вашата история? Разбрах, че ще „смените попрището“?
– Ще се опитам, а какво ще се получи – Божа работа! Доста работа ме чака. Разбира се, че няма да скръстя ръце и да чакам. Все пак да не забравяме възрастта ми… Бих искала да поставя основите на школа за талантливи деца. Част от момичетата и момчетата, с които работя, ще продължат да се усъвършенстват в танцовото изкуство, но ще работят и като преподаватели. Надявам се да продължат и след мен.

– Какво очаквате от новото си начинание, има ли цели, които си поставяте?
– Определено! Цял живот съм търсила, откривала и изявявала таланта на нашите деца. Искам да продължа. Искам да дам шанс и надежда и на тези, които не могат да си ги купят.

– А от уроците, които натрупахте през годините, какво със сигурност няма да правите?
– Да търся почтеност и приятелство у себеподобните. Чели ли сте Пеньо Пенев? „…по-добре никога нищо да няма, за да няма какво да се губи…“

И да завършим позитивно и с усмивка, точно както Вие с най-новия си комичен спектакъл. Моля, довършете изреченията:

– Първата мисъл, с която се будя сутрин, е… още е тъмно.
– В момента в джоба си имам… два телефона и ключ за кола.
– Най-любимият ми аромат е… ароматите от моята градина.
– Дрехата, в която се чувствам най-красива и женствена, е… вече съм забравила.
– Подскочих от радост, когато… се родих.
– Последният път, когато изядох цял шоколад на един дъх, бе… в предишния ми живот.
– Последната грешка, която направих, бе… може би, след като Ви предадох интервюто.
– Последната ми глупост, на която се смях от сърце, беше… kогато спрях пред знак „обратен завой – забранен“ Гледах го, чудих се, гледах и полицая пред знака и кой знае защо, взех, че завих… Полицаят подскочи от изненада, а аз започнах да се кискам, също от изненада…
– Любимият ми цитат от български автор гласи…
„Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто – да го направиш.“
– С усмивка трябва… да изпиеш и хинина.
– Никога не забравяйте, че… и най-умният си е малко прост и че никога не е късно да станеш за резил.