Ултрасът Манол Петров е нападнал служител на Първо РУП Бургас заради това, че последният поискал да му провери личната карта. Това стана ясно при днешния старт на процеса срещу 28-годишния бургазлия в Районен съд-Бургас.

 На първото заседание бяха разпитани няколко свидетели. От гледна точка на фактологията за случилото се на 22 октомври т.г. най-ценни бяха показанията на полицейския служител Павел Сотиров.

Да уточним – това е достоен български полицай, висок около 175 см, на около 40 години със средно телосложение. Той се е сблъскал с агресията на 100-килогравия ексгард пред култова бургаска чалготека.

Манол и бандата му малко по-рано са били нападнати и бити от група „17-19-годишни тийнейджъри“(по твърдение на охраната в дискотеката) и очевидно си е изкарал гнева върху органите на реда.

Ето какво разказа полицай Павел Сотиров на днешното съдебно заседание:

„Около 3:30 часа получихме сигнал от дежурния, че пред дискотека в Бургас има сбиване. С колегата ми Тодор Драгиев се отзовахме на място. Пред дискотеката нямаше нищо, но няколко метра по-надолу – към улица „Цар Петър“ обаче видяхме, че има лице, което вика и псува някого.

Аз се доближих до него и видях, че това е Янко Крушков, който до този момент не познавах. Цялото му лице беше окървавено. Попитах го: Какво е станало? Той ми каза само: „Нищо, жалба няма да подавам, защото аз не съм жена и бирата не е алкохол.“

Говореше безкрайно несвързано, нямаше документи за самоличност в себе си и беше излязъл по тениска от дискотеката, а навън бе доста студено. Помолих го да ми даде личната си карта и слязох с него в дискотеката, за да си вземе якето. Изчаках го, той излезе навън, дойдоха и неговите приятели – 3-4 момчета и 1 момиче, което веднага си тръгна.

Посъветвах ги да си тръгнат, за да няма проблеми, тъй като се бяха скупчили пред входа на дискотеката. Те бяха готови да го направят, но в това време излезе другият обвиняем (Манол Петров). Той беше във видимо нетрезво състояние. Застана на входа и каза на другите:

„Вие тръгвайте, аз ще изчакам този с раираната риза и ще му е.а майката“. Щом чухме това, нямаше как да остане безучастни. Колегата бе в колата, а аз отидох при това лице и учтиво го помолих да си тръгва и да не създава проблеми. Той ми се изрепчи и каза, че никъде нямало да ходи, нямал съм право да му казвам какво да прави и щом бил на плочките пред дискотеката, можел да стои там, колкото си иска.

Усетих, че ще стане проблем. Заради това му поисках личната карта, за да установя кой е. Той обаче скочи и започна да ми отговаря. Каза ми, че нямам право да го проверявам, че навън имало толкова много хора и ако съм искал да проверя тях.

Помолих го поне 10 пъти съвсем учтиво да си даде личната карта. Щях да установя самоличността му и да го пусна, нямаше основание да направя каквото й да е било. Той обаче гледаше арогантно и категорично отказваше да го направи. Поясних му, че това е полицейско разпореждане и ако не го изпълни, ще се принудя да го арестувам.

Отново отказа и тръгна по ул.“Иван Шишман“ – към Стария съд. Догоних го и хванах за ръката, а той започна да пиши. Помолих го за пореден път да си даде личната карта, но лицето продължи да упорства, опита се да се измъкне от мен и да си тръгне. През това време приятелите му го подканваха:

„Хайде да си тръгваме, остави го този!“ В този момент той се почувства като звезда и започна да държи още по-арогантно. Обърна се срещу мен, втренчи поглед в лицето ми, сякаш искаше да ме изплаши. Доближи се на няколко сантиметра. Започна да ме блъска с гърдите. В това време приканваше приятелите си да снимат с телефоните.

Усетих, че от двата края има включени светкавици и те ме снимат, а Манол си мислеше, че прави някакво геройство. Опитваше се да избяга, задаваше ми постоянно въпроса: Защо искам да му проверя личната карта? Твърдеше, че нямам право и едва ли не упражнявам полицейско насилие срещу него.

На 4-5 пъти някой изскачаше зад мен, хващаше ме за кръста и издърпваше назад, за да може Манол да избяга. Впоследствие установих, че това е другият посъдим Янко Крушков.

Законът ми позволяваше да поваля Манол на земята и да го арестувам, но не го направим, за да не ескалира напрежението. В един момент обаче около мен имаше скупчени няколко човека и Манол се държеше безкрайно арогантно и агресивно.

Сигнализирах на колегите от другия патрул. Пристигнаха след 3-4 минути и помогнаха заедно да го арестуваме. Задържахме него и Янко Крушков.  Едва прибрахме Манол в колата. Той продължаваше да оказва съпротива“

Самият Манол Петров продължи с арогантното си поведение и в съдебна зала. Първо той влезе с дъвка и гледаше предизвикателно през цялото време и съдията по делото Светлин Иванов, и свидетеля Павел Сотиров, и журналистите. Манол зададе и директен въпрос към полицейския служител.

„Установите ли кой е този с раираната риза?“ „Опитах се да установя. Попитах ви кой е той и защо го чакате, но вие започнахте да играете театър. Казвахте: Какъв човек с раирана риза, аз си стоя на плочките тук“, контрира го полицейският служител.

Процесът срещу Манол Петров и Янко Крушков продължава с разпити на свидетели. Припомняме, че Манол Петров преди два месеца и половина нападна и нашата колежка Стиляна Божидарова . Няколко седмици по-късно агресията му изби към органите на реда. Той е осъждан за побой, но реабилитиран. Срещу него в момента има заведени шест дела в Районен съд-Бургас.