Сом чудовище яде агнeта, но рибар го гътна край Староселци (ШОКИРАЩИ СНИМКИ 18+)

Сомът чудовище, който се хранел с агнета в областта на село Староселци, беше гътнат от храбра риболовна дружинка. Епичната битка, достойна за филм, се разрази в началото на месеца. Опитният майстор на такъмите Здравко Стайков-Заки се поизпоти, но спаси популацията на добитъка, пише в. България днес.

„Очертаваше се топло време, около 18-20 градуса, което ми подсказваше, че сомът още не беше легнал да трупа запаси за зимата” – започва историята Заки и допълва: „ Реших да направя един тур до долното течение на река Искър. Там има добри сомове, въпреки че редовно се събират няколко групи от енергото! В района има ловна хижа. Точно тя ги спира с набезите.“

Заки отседнал при неговия стар приятел – хижаря чичо Митко Пърпъла. В риболовната дружинка се включил и Пацо от Кнежа.

„Бях приготвил тежката артилерия: пръти с акция 300-500. Макари корморан 12000 с плетено 0-60 – разкрива своите тънкости Здравко Стойков. – Реката беше добра и не много студена. В късния следобед заложихме стръвта: големи каракуди, пърлени врабчета, пиявици и земни червеи. Привечер единият прът се сгъна жестоко. Борбата започна. Веднага разбрах, че рибата е огромна и битката ще е тежка.“ Заки се заредил с морски куки за 200-килограмови туни.

„Единствено се притеснявах да не отиде в дърветата и да скъса – споделя своите опасения Заки. – Натягах го и не му давах шанс. От време на време лягаше. Вдигах го с удари по пръчката и влакното. Борбата бе дълга, но го докарах на 10 м, а той пак потегли и разви аванса. И така няколко пъти, докато се измори. Времето беше спряло. Така и не усетих колко съм го вадил, но като се показа, ми спря дъхът. Беше същинско чудовище. Доближих го и Пацо го копна с кованата канджа.“

След епопеята двамата смелчаци се прибрали в хижата. Там ги чакал диджей Миро от Плевен.

„Той се погрижи за доброто ни настроение, а ние измерихме сома – разказва Заки. Беше 2,31 м. Нямахме сериозен кантар, но рибата беше охранено дебела. Тежеше към 75-80 кг. Май бяха прави местните овчари, че чудовище им хапва от агнетата, докато пият вода.“
На другия ден ловците на сомове гиганти продължили с акцията. Те сменили мястото.

„Направихме нов удар, но този път малка риба към 15 кг – допълва рибарят ударник. – После пак песни и трапеза. След три дни изморени, но щастливи се разделихме. Потеглих към София, доволен от доброто представяне в този беден и опоскан район. Реших да задържа рибата, защото местните няма да му простят. Приключих успешно сомската година!“