Първият в държавата по традиция печели едва ли не по-малко от всички в Кремъл. Само че често господарят на Кремъл не се интересува каква е заплатата му.

За разлика от САЩ, където за 15 години заплатата на президента не се е променяла, в Русия доходите на държавните лидери непрекъснато се променят.

През 2013 година приблизителната заплата на президента на Русия Владимир Путин е била 306 000 рубли ($9500) месечно. За 12 месеца той е получил 3,672 милиона рубли  ($115,000).

През следващата година неговите доходи рязко скочили и превишили 640 000 рубли ($16 000) месечно (7,7 милиона рубли или $193,000 за годината).

Само че през пролетта на 2015 година на фона на резките колебания на националната валута Путин си намалил заплатата с 10%.

При все това за цялата 2015 година той е спечелил 8,9 милиона рубли ($137 000), т.е. близо 740 000 рубли ($11 500) на месец. Намаляването на заплатата трябва да се отрази в следващата декларация за доходите – за сегашната 2016 година.

Първият в държавата по традиция получава едва ли не по-малко от всички в Кремъл. Само че често ръководителят на Кремъл не се интересува каква е заплатата му.

„Аз често казвам, че дори не знам каква ми е заплатата – донасят я, аз я прибирам, пращам я по сметка и дори не я броя“, каза веднъж Владимир Путин.

Първият президент на Русия Борис Елцин задължи през 1997 година чиновниците да отчитат публично доходите си. Както се полага, държавният глава започна със себе си: през март 1998 година той първи подаде декларация.

Имуществото и пълния си доход Елцин оцени на 1 милион 950 хиляди деноминирани рубли ($325 054). Тази сума се получава при събирането на заплатата, хонорарите за книгата „Записки на президента“ и лихви от влогове в руската Сбербанк.

Скромният бит на генералните секретари

Днес историците имат данни и за заплатите на съветските лидери.

„През декември 1947 година доходите на Сталин като председател на Съвета на министрите е бил 10 000 рубли. Само че не е ясно дали в тази сума е влизала и заплатата му на генерален секретар на ЦК, а това са още 8000 рубли“, посочва Олег Хлевнюк, който се е специализирал в изследването на сталинския период.

Освен това, генералният секретар е трябвало да получава и хонорари за трудовете си, излизащи в многомилионни тиражи. Известен е случай, при който Сталин изпратил на приятели от детството в Грузия голяма сума пари (40 000 рубли).

За сравнение: средният годишен доход на съветски гражданин през този период е бил 7200 рубли, а месечният – 600. Паричните доходи на селяните през 1950 година са били под 100 рубли месечно на човек от населението.

Хлевнюк съветва изобщо да не се обръща внимание на официалните заплати на съветските ръководители. Каквито и да са били те, за поддръжката на вили, за охрана и обслужване са отивали милиони рубли.

„След 1947 година баща ми понякога ме питаше при редките ни срещи: „Трябват ли ти пари?“, а аз винаги му отговарях: „Не“, пише в мемоарите си дъщерята на вожда Светлана Алилуева. „Лъжеш, казваше той, колко ти трябват?“

„Не знаех какво да кажа. Той нямаше представи нито какво струват съвременните пари, нито въобще кое колко струва. Живееше с представите си отпреди революцията, според които 100 рубли са колосална сума. И когато ми даваше две-три хиляди рубли, без да се знае дали са за месец, за половин година или за две седмици“, той си мислеше, че дава милион …“

„Цялата му заплата всеки месец се трупаше на пакети върху масата. Не зная дали е имал спестовна книжка, вероятно не. Самият той не харчеше пари, нямаше къде и за какво да ги харчи. Битови потребности, вили, жилища, прислуга, храна, облекло – всичко това се плащаше от държавата“.

Докторът на историческите науки Олег Будницки припомня, че „живите“ пари не са били от значение за руските управници. Колкото и да е получавал Ленин, изключително трудно е било да се купи храна с тези стремглаво обезценяващи се хартийки.

За отношението на ръководителите към парите красноречиво говори отдавнашен случай с Елцин. Борис Николаевич пристигнал на откриването родна мрежа закусвални „Русское бистро“, взел си храна и се насочил към касата.

Разбира се, в джоба му нямало пари и от затрудненото положение го извадили сътрудниците му. На Елцин обаче му отнело време да се ориентира колко трябва да плати и силно учуден прехвърлял хартийките в ръце, до такава степен би отвикнал да има работа с пари.