Днес православната църква почита светия евангелист Матей. За живота му са запазени много малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и проповядвал Христовото учение като ходил в много далечни страни: Персия, Мидия, Индия, Партия.

Матей събрал всички жители и посадил жезъла. Пред очите на всички жезълът цъфнал и се покрил с чудни плодове. От корена му потекъл бистър извор. Всички се затичали към дървото и пили вода от извора и по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.

Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато го взели за да го подложат на мъчения, лицето му поразило гонителите с чудна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг.

И когато накрай предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни. Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.

По повод почитта на Св. евангелист Матей имен ден празнуват две, колкото красиви, толкова и стари български имена – Матей, Матю.