Убасуте е традиция, за която и до днес се спори дали е съществувала. Смята се, че се е практикувала в Япония, в тежките времена, когато семействата са гладували и едва са преживявали.
Думата „убасуте“ от японски се превежда като „изоставяне на възрастна жена“. Поради тежките условия синовете са принуждавани да носят своите възрастни майки до върха на някоя планина, където да ги изоставят, за да облекчат семейството.
Мнозина твърдят, че тази практика не е съществувала изобщо, а други пък я обвързват с известната Гора на самоубийствата Аокигахара.
В резултат на твърде малко или твърде много дъждове, болести по растенията и вредители, реколтата е била унищожавана и по този начин семействата губели своята прехрана. За да намалят броя на гърлата за хранене, японците предприемали драстични, но необходими мерки срещу сигурната смърт. Семейството избира един от по-възрастните членове като жертва. Най-често това били възрастните майки. Синът качвал майка си на гърба и я водел на върха на планината, като по пътя оставял клонки от дървета.
Оставянето на следа след себе си било поради две причини – първата, съвсем практична причина, е, за да знае откъде да мине на връщане, а втората е да се покаже, че изоставеният човек е съгласен да участва в ритуала и няма да се върне по пътя към дома, въпреки че той е обозначен.
След като възрастният човек бил оставен в планината, той не правел нищо друго освен да чака смъртта си. Тя идвала скоро с глада, дехидратацията, студа или комбинацията от всичко това, но както може да се предположи – била бавна и мъчителна.
Не е задължително възрастният човек да бъде изоставен в планината. Според разкази някои от хората били изоставяни в гъсти гори. Идеята на убасуте се корени в това, човекът да бъде оставен на място, където няма храна, покрив или достъп до други хора и да се гарантира смъртта на пожертвалия се.
Много истории, подкрепящи тази легенда, са разказани през годините, но все пак няма доказателства, че това е бил наистина практикуван ритуал сред японците.
През 2015 г. японецът Катсуо Куракава признава, че е извършил убасуте. Семейството му губи покрива над главата си след катастрофалните земетресение и цунами през 2011 г., предизвикали аварията в АЕЦ „Фукушима“. Сестрата на Катсуо е тежко ранена, в следствие на което губи способността си да ходи.
„Не можехме да живеем в къщата си след природното бедствие, а сестра ми се превърна в товар.“ Куракава транспортира сестра си до изоставена местност, дава й малко храна и я оставя там да умре.
Тази нехуманна практика звучи немислимо, но въпреки че може и да не е била често прилагана традиция сред японците в миналото, тя все пак е съществувала и продължава да се прилага и до днес. Катсуо Куракава е само един от стотиците примери, които живеят сред нас.
