Антоан Терзийски е на 21 г, от София. Той е бивш световен и европейски шампион по компютърни игри в играта World of Worcraft. Разбива клишето, че ако си геймър, нямаш приятели, не излизаш и не се занимаваш с нищо друго. Бил е шампион по водна топка, като е съчетавал това с ходене на училище и играене на компютърни игри. Свързахме се с него по повод статистиките, публикувани наскоро, че мониторите увреждат мозъка, а компютрите не влияят добре на децата.
Деяна Павлова
– Лесно ли е да си геймър и как се случи да станеш световен шампион?
– Имаше квалификации за играта World of Warcraft, а аз и мой приятел от Латвия бяхме спечелили европейското. Двамата на шега през 2009 или 2010 година решихме да се запишем. Така стигнахме до четвъртфиналите, когато осъзнахме какво се случва, тъй като ни дадоха и билети за Америка. Така се случиха нещата и се стигна до това да спечелим.
Всъщност с приятеля ми от Латвия се запознахме първо дистанционно, по Коледа, тъй като и двамата не сме фенове на това да изкараме празника и цели 24 часа без да ставаме от компютрите. Тогава пуснаха специален коледен турнир – двама срещу двама да играят. Участваха 1600 отбора от цял свят. Двамата играехме заедно, като комуникирахме по скайп. По-късно се и запознахме – аз отидох при него, той дойде да ме посети. Тук мога да вмъкна, че покрай компютърните игри се завързват страхотни приятелства, и то с хора от различни точки по света. Не става въпрос за приятелство от тези във фейсбук. Това са хора, на които може да им звъннеш и да те поканят веднага у тях, ако си в същия град.
– Значи ли, че клишето, че геймърите не излизат от стаята си, не е вярно?
– Всъщност има едно старо клише, което е много вярно – обичам компютъра си, защото приятелите ми живеят в него. Наистина е така! Имам приятели от почти всички точки на света. Убеден съм, че който и да дойде или аз да отида при тях, няма да платя никакви пари, за да остана да спя там.
– Кои са плюсовете и минусите на игрите?
– Наскоро дадох интервю, в което бяха включени и мненията на наши специалисти, които казаха, че игрите влияят на мозъка. В същото време съществуват изследвания на учени от Канзас, в които се обяснява, че се провеждат алтернативни лечения за хора със синдром на Даун, дислексия чрез използването на остарели игри като „Пакман“, „Супер Марио“. Тези игри са буквално чисто и просто математика. Те са изградени от компютърни кодове, които са едни огромни уравнения, и тогавашните шампиони не са били шампиони по игри, а са били математици.
– Сега тактика ли се използва повече?
– Да, тактика и познаване на противника, както и изучаване на собствения си герой.
– Остава ли време извън игрите за нещо друго?
– Аз съм тренирал водна топка дълго време и имам сребърен медал от Балканиада и немалко други титли. Затова мога да кажа, че игрите те учат и на отборна игра, как да подадеш, да се настроиш. Затова и се котира все повече идеята да се наричат електронни спортове. Усърдно се обмисля и идеята да се направи олимпиада по компютърни игри. Съвсем истинска, както са и дисциплините в олимпийските игри, да се добави и такава за компютърни, в която да се сложат най-големите игри.
– Как ще станат нещата с олимпийските игри за геймъри?
– Ами все още става въпрос за голям проект. Идеята се ражда от „Риот геймс“, които създават играта League of legends и „Валве“, които произвеждат играта Dota 2. Като Dota 2 е най-скъпоплатената игра в момента в света. Наградният фонд за последната година е над 19 милиона долара. Той се разпределя по фондове. Световната купа – отбор от 5 души, получават 9 милиона.
– Прочетох, че си успял да играеш компютърни игри в продължение на 60 часа без да спреш. Как става това, ходи ли се до тоалетна, има ли време да ядеш?
– Принципно 60 часа се научаваш да носиш каска на главата си, в която си слагаш вода, бира, енергийна напитка, тъй като ръцете ти не са свободни. В почивките между различните мачове хапваш нещо набързо. Това, от една страна, е добре, защото метаболизмът се нормализира, тъй като ядеш често, но по малко. Но от друга, не е добре, защото се заседяваш на един стол и като тръгнеш да ставаш, краката ти ги няма. Ако прекараш дори и минималното от 20-30 часа на компютър, без да ставаш, първоначалното усещане, когато пробваш да ходиш, не е приятно – все едно си счупил крак и го раздвижваш. А за ходене до тоалетната – между мачовете има едни 3 минути подготовка и те могат да се използват. След това има между 30 минути до час игра, в които се играе, и това е човешко да се издържи.
– Ти не си спал по време на тези 60 часа, какво се случи след това?
– Преживях ефект на сънна кома. Реално ти се форсираш с енергийни напитки, шоколад или който каквото предпочита, за да издържиш. След това лягаш, заспиваш и се будиш минимум след 20 часа, понякога и след 30 часа сън.
Всъщност първият стадий на трите сънни проблема е именно тази кома, която аз преживях. Тя се получава, когато, както казах, чрез адреналин и други стимуланти се държиш буден дълго време. Целта е да останеш над 48 часа буден. Според статистиката, ако останеш без сън между 60 и 72 часа, директно изпадаш в сънна кома. Моето състояние, когато не спах 60 часа, беше, че както си седях на стола, очите ми се затвориха и заспах. Събудих се след 28 часа.
– Сред огромните притеснения на много хора е, че ако се заседят пред монитора много време, това ще се отрази негативно на зрението. Ти имал ли си проблеми с него?
– В началото, когато започвах да играя, все още не беше развита техниката. Затова няколко пъти съм спирал да виждам син цвят заради лъчите, които се излъчваха от мониторите. С новата техника обаче има по-скъпи монитори със специални протектори, които ограничават тези лъчи. Например мониторът, с който съм в момента, ограничава лъчите до 97%. Все повече фирми предлагат и евтини очила, които предпазват очите.
