На следващите избори е възможно да има пак надмощие на ГЕРБ, макар и минимално, защото не е възможно социологията да не отчете такъв спад в нагласите. Това каза социологът Евелина Славкова от Изследователски център „Тренд“ пред БНР.
„Новите заявки за политически партии – на Веселин Марешки и евентуално Слави Трифонов, показват, че картите ще се разбъркат и ще имаме много шарен парламент”, добави Славкова, която резултатите от президентските избори и процедурата, която следва.
„Трябва да се изясни казусът със служебните правителства. Вчера избраният за президен Румен Радев коментира, че това е задължение на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев. Има вариант за два служебни кабинета. Възможно е също също дългите консултации може да се проточат до началото на мандата на новия президент”, посочи тя.
„Настоящият кабинет също може да изпълнява функциите на служебен като кабинет в оставка, но Борисов не иска това. Той иска много бързо да се задвижи процедурата, защото има постоянни щети върху електоралната сила на ГЕРБ, отбеляза социологът.
„Сега всички политически сили в НС си дават сметка, че са губещи. БСП не бива да се заблуждават, че вчерашният резултат е бъдещият им процент на парламентарните избори. Това важи и за други формации”, смята Славкова.
ГЕРБ се опитват да се капсулират и максимално да запазят своя потенциал, коментира Славкова.
„Бетонирането на мястото на Корнелия Нинова начело на БСП е факт. Тя заложи на правилната карта и спечели. Ако беше поканен от ГЕРБ, генерал Радев щеше да се съгласи. Беше ясно, че той се запътва към политиката. Хареса се това, че не е бил част от политиката. Но всеки, който влиза, веднага започва да трупа негативи. Имаме нов вариант на Бойко Борисов, само че в президентската институция”, коментира Славкова.
„Изборът на Радев показа, че мажоритарният елемент е много важен. Той успя да мобилизира периферия. ГЕРБ избраха неизбираем кандидат и затрудниха много играта си в този мач”, каза още Славкова. Тя допуска, че ще има еманципация на Радев от БСП. Освен това ще се разбере и от хората, че това не е човек на партията.
По отношение на мажоритарните избори има сериозни притеснения. „Смятам, че това ще затвърди големите политически партии със структури и финансиране, както и лица с големи финанси. Но ще лиши от шансове малките партии”, подчерта Славкова. Тя направи паралел с Великобритания, където, въпреки силната подкрепа, партията на Найджъл Фараж вкара само един депутат по мажоритарната система. Социологът подчерта също, че трябва да има експертна позиция за това кое е добро и кое – не. „Цялото лашкане създава фалшиви очаквания, особено когато нямаме добра информационна кампания”, отбеляза Славкова.
„Патриотичният фронт демонстрира голяма мобилизация – над 500 000 гласа. В тяхна полза играеше първо обединението. Валери Симеонов и Волен Сидеров си стиснаха ръцете след всичко, което си бяха казали. Другият фактор е изостреното напрежение у българите по проблема с мигрантите, третият са популистките изказвания, които намериха благоприятна почва, защото у хората има голям страх от проблема”, подчерта Славкова.
