По официални данни Родопите се отлепват от дъното на безработицата. Извън официалните статистики и числа се оказва, че има и такива, за които професията „безработен” си остава най-желана.

От това, което обявяват бюрата по труда става ясно, че най-много кадри се търсят в сферата на туризма, строителството както и шофьори, огняри, дърводелци, шивачки. За повечето от позициите се посочва основно и средно образование.

Явно много мераклии няма за тези работни места. На доста заведения в областния град са поставени обяви, че търсят работник–кухня и сервитьори. Разговаряйки с хората единствената причина да има такова текучество е ниското заплащане, затова и не се задържали много.

Анелия сподели, че доскоро е работела в заведение като готвачка с работно време от 15,30 до 23,30 часа, заплатата й е била 900 лв., но след като я накарали да мие и чинии и да чисти заведението напуснала.

„Да ми вдигне заплатата, ако иска да мия чинии и да чистя”, казва жената. Тя е убедена, че другаде ще я оценят и няма да я карат да върши и тези дейности. На подобно възнаграждение пък могат да завидят доста чиновници от администрациите, но пък всеки си решава за себе си дали го устройва дадената работа или не.

Със стартирането на санирането се търсят строители, но се оказва, че няма достатъчно кадри, което принуждава шефовете на фирми да търсят дори от други райони на страната.

„Някои не искат да работят, други изкарват ден-два и напускат, защото им било тежко, трудно е да се намерят хора”, споделя шеф на строителна фирма.

Работодателите пък алармират постоянно, че в Смолян и Кърджали има глад на специалисти от сферата на машиностроенето. Липсват специализирани кадри, които да работят и в малкото предприятия тук.

Например чешката „Костал” в Смолян обявява периодично, че търси специалисти с техническо образование, но няма такива кадри. Други работодатели осигуряват транспорт на работниците си, които ежедневно пътуват от други градове и села на областта, за да работят при тях.

Работници, които се трудят в чужди фирми споделят, че заплащането достига и до 800 лв. на месец. „Трябва да си коректен, точен, да работиш, както трябва и толкова”, казва 34-годишният Руслан.

„Факт е, че няма такива кадри, а и има и такива, които не искат да работят, защото в производството не можеш да клинчиш или да излизаш да пушиш, когато си искаш. Заплащането е много добро, работи се на смени, полагат се безплатни храна и дрехи.

Персоналът ходи на обучение в клона на „Костал” в Чехия”, коментира и 48-годишната Иванка. Тя посочи, че повечето от тези, които работят в завода от началото са си останали там, защото са доволни. Плаща се навреме и не се притесняваш за кредитите и сметките, казва още жената.

Усилено обаче се разпространява твърдението, че фирми, работещи в сферата на машиностроенето, дават малки заплати заради картелно споразумение, а чужд инвеститор бързо бил „склоняван да не привлича кадри с високо възнаграждение”.

 Специалистите, които работят в подобни предприятия, обаче го опровергават. Според тях, ниската заплата е просто стартова, а вдигането й зависи единствено от съвестното изпълнение на служебните задължения. Факт е също така, че и от години тези фирми търсят кадри.

За хората без препитание най-желани обаче си остават програмите за временна заетост. Те са желани и от тарикатите, които са свикнали да не полагат много труд.

Относително е колко работа ще свършиш, но пък заплатата ще си я вземеш. Ако няма кой да ги контролира никаква работа няма да свършат, особено ромите, споделят отговарящите за тях служители.

Хора, които са работели в чужбина, не искат да бъдат назначени по програми, защото получавали много повече средства от чужбина като безработни. За други пък професията „безработен” е най-желана.

„Радвам се, че ме съкратиха и сега девет месеца ще си получавам пари от борсата и ще си почивам. Банката пък ще ми поеме вноските по кредита, докато съм без работа, така че ще взимам повече пари като не работя”, сподели Емил.

Примери много, а схемата е тотално объркана. Картелни споразумения между фирми, свободни работни места, но няма кадри и желаещи, а в същото време и такива, които търсят по-лесен начин да изкарват прехраната си. Но както и други проблеми и този се решава на парче от отговорните институции.

Тарикатите действат на принципа: „Ако мога да изработя държавата ще е най-добре…”.