Резултатите от втория тур на президентските избори се очакват не толкова, защото от тях ще стане ясно кой ще е българският държавен глава до началото на 2022-ра година, а защото те ще решат съдбата на втория кабинет на премиера Бойко Борисов.

С голяма доза хазартност, която в политиката винаги се наказва, лидерът на ГЕРБ заложи цялото коалиционно правителство в името на поредната изборна победа на народната партия.

Очевидно притесненията за бъдещето на правителството са най-вече сред малките партньори от ДБГ, СДС, БЗНС и НПСД, а и в ДОСТ.

В неделя българите ще се вълнуват не от думите на временния водач след първия тур Румен Радев, нито от тези на председателя на парламента в отпуск Цецка Цачева.

За пореден път прожекторите и микрофоните ще са насочени към политическия динозавър Бойко Борисов. Не трябва да забравяме, че той е единственият български политик на Прехода, който два пъти записва името си като министър-председател, а вече десета година прави така, че партията му е непобедима.

И дори този път да се стигне до загуба на Цачева от Радев, тя ще се дължи не толкова на подкрепата на социалистите към генерала, колкото на авторитета, който доскорошният военен летец №1 успя да спечели в обществото за броени седмици.

Така че, потенциалната възможност на 14-ти ноември България да се озове в поредната политическа криза, ако Борисов не бъде убеден, че трябва да отстъпи и да продължи управленския си мандат, към днес изглежда 50 на 50.

Политическото безвремие, което би настъпило от следващата седмица, ще работи в полза на политическото задкулисие, което скоростно ще пробва да инженерства осигуряването на лобистки позиции в следващия парламент, а най-вече, за да задоволи властовите си амбиции през мандата на “служебния кабинет”.

И макар по Конституция служебните правителства да имат правомощия единствено да осигурят честното и спокойно провеждане на предсрочните парламентарни избори, то двата служебни кабинета, които отиващият си президент Росен Плевнелиев назначи през 2013 и 2014 година, показаха, че те са идеална среда за скоростно развихряне на олигархията.

Ако “служебното правителство” на Марин Райков ще се запомни с неуспеха да предотврати аферата “Костинброд”, то кабинетът на Георги Близнашки, по признанията на самия служебен премиер, е послужил за инфилтрирането на олигархични назначения, като това на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов, както и за прокарването на редица лобистки решения, сред които бяха и тези в интерес на монополистите в енергетиката.

И двете “служебни правителства” на Плевнелиев всъщност не бяха нищо повече от хибридни проекции на властовите амбиции на олигархичния кръг “Капитал”.

Ако наистина се стигне до нов “служебен кабинет”, то този път ситуацията е доста по-различна. Отиващият си президент няма право да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата.

Така, поне до официалния старт на предизборната кампания, парламентът ще функционира, т.е. контролът над решенията на служебните министри и премиер ще е възможен.

В този смисъл, Плевнелиев, който бе принуден да се откаже от възможността за втори мандат заради липсата на електорална подкрепа, не би могъл да има претенции да фризира еднолично трети “служебен кабинет”, спуснат му от бившия му съдружник и доверен приятел Иво Прокопиев и редактиран от политическото ГМО на олигархията Радан Кънев.

Трети “служебен кабинет” на Плевнелиев би бил парадоксален, защото първият тур на президентските избори показаха, че електоралната тежест на олигархичния кръг “Капитал” има максимален предел от 200 000 гласа.

Нещо повече, нов “служебен кабинет” би могъл да се ползва от олигарсите Иво Прокопиев, подсъдимият Огнян Донев и лаборанта Иван Костов, за осъществяването на плановете им за “чисто” новия проект “00”, промотиран от Радан Кънев.

Проектът “Двете нули” бе обсъден в началото на седмицата на спявка в централата на ДСБ в присъствието на основния спонсор Иво Прокопиев и “агнешката главичка” Никола Николов, както и на позорно представилия се на президентските избори техен довереник Трайчо Трайков.

Отиващият си президент няма никакво право еднолично да определя състава на бъдещо “служебно правителство”, защото така би бил нарушен и един от основните стълбове на съвременната демокрация – носенето на политическа отговорност.

Макар и служебен, възможният трети кабинет на Плевнелиев, може да продължи да функционира и отвъд приключващия на 21 януари 2017 г. президентски мандат. Намек в тази посока вече направи конституционния съдия Филип Димитров – също приближен до лаборанта Костов.

За да е ясно – кой носи политическа отговорност за “преходното правителство”, неговият персонален състав трябва да бъде определен след консултации на “Дондуков 2” и едва след постигането на широк политически консенсус между всички политически сили в настоящия парламент, а и в присъствието на представители или лично на следващия държавен глава, който при хипотезата, че се стигне до предсрочни избори, ще е именно Румен Радев.

Важно е политическа отговорност за това правителство да носят, както настоящите управляващи, така и опозицията, в лицето на БСП и ДПС. Така политиците ще докажат, че гледат на властта не като средство за постигане на властовите им амбиции, а в името на държавността.

При ситуация, в която ще се тръгне към поредните предсрочни парламентарни избори, то страната няма нужда от поредното анонимно “служебно правителство” на олигархията, което Плевнелиев формално ще назначи, а от “надпартиен кабинет”, за който политическата отговорност ще носят всички претендиращи за гласа на българите сериозни политически партии, начело с настоящия и следващ държавен глава.