На фразата да „правиш вятър” има и друг смисъл – да залъгваш, да ментиш и да объркваш, докато си пълниш джобчето. Има нещо много несправедливо във факта, че Кънев и сектата му дори и към този момент имат една дузина явни и тайни импланти във висшата изпълнителна власт. Най-фрапантният пример, който е събирателна точка на Радан – Къневото безсрамие, е свързан с назначаването през януари 2015 година на Николай Николов за зам.-министър на енергетикаа. Този човек до ден днешен е там.

Кой е Николай Николов? Това е съпругът на съдружничката на Кънев в адвокатската кантора „Николова – Кънев – Калинов”. Самата съдружничка, именуваща се Елиза Николова, пък е била предлагана от Радан Кънев да стане член на комисията за защита на потребителите. Междувременно Кънев не спира да „прави като вятър” с дрънканиците си как щял да се бори с мафията, клиентизма, корупцията! Фирмата на заместник-министъра на енергетиката „Транзакта” се е занимавала с изготвяне на проекти за производството на енергия от възобновяеми източници. По тази линия Николай Николов е част от най-близката периферия на кръга „Капитал”. Освен това е имал съдружие с фирмата на Иво Прокопиев „Булброкърс” и с адвоката му Камбуров в консултантски консорциум, пише „Телеграф“.

Шеф в асоциацията на ВЕИ-тата е някогашният лидер на кръга „Агнешките главички” в СДС, който се трансформира в кръга „Капитал”, и бивш син депутат от родния на Прокопиев Разград – Никола Николов. Същата „агнешка главичка” наскоро се оказа щедър дарител на кампанията на Трайчо, по времето когато като енергиен министър делът на ВЕИ-тата се увеличи няколко пъти. Как е възможно след тези факти  изобщо да си показваш фейса по медиите и да го играеш „морален стожер” – ей богу, идея нямам! Това е някаква особена форма на гьонсуратлък, който е достигнал зеещи висини.

Самият Радан Кънев го знае, но живее с измамата, в която хем иска да „посвети” своите избиратели, хем да продължи да получава гласовете им за нова, уж пак реформаторска кауза. Ето тук е най-нечистоплътната измама.

България се нуждае от много смели последователни, умно планирани  и умно проведени реформи. Само един пример –  ако не се проведе радикална и болезнена пенсионна реформа, само след десетина години страната ни може да се изправи пред бездна, свързана с невъзможност да се изплащат пенсии в днешните им размери. Това автоматично би довело до колапс в тази сфера и като резултат ще се завихри радикализация и разпад изобщо на възможността да се управлява в условията на парламентарна демокрация. На раданкъневци за тази крамолна преспектива не им пука, карат си кемперчетата през лятото на Европата, живеят във фабриката за луксозни съдби, каквато българската политика представлява, и мислят, че тази привидна Аркадия ще ги спаси.

Радан Кънев не престава да ни „прави вятър” по всяка тема, до която се докосне. Няма никаква конспирация или хейтърство в подобно твърдение. Става дума за чиста логика. Съществува задълбочаващо се и много дразнещо усещане сред част от членовете и симпатизанти на ДСБ и Кънев, че отново са били използвани, измамени и захвърлени. Използвани са като тор, върху която израсна парламентарният мандат на този човек, който си опече работата за години напред с назначения като горните. Това е нечувана дързост. За капак Кънев е стъпил на прегърбените плещи на демиурзите на политическата лъжовност и чутовно безсрамие – другарите Иван Костов и Атанас Атанасов.

Бог да го прости Александър Божков едно време споделяше, че левите седесари били отишли при ДСБ и Иван Костов. Много е бил прав, защото десетки години по-късно се оказа, че вечно жонглиращият с приказките за автентично дясно десебарски „ариец“ на практика е възможно най-лявото създание, пръквало се по тези земи в политиката.

Помните ли, че преди време сам Радан Кънев призна на среща с членовете на Института за свободен капитализъм „Атлас“ в София, че „в българските условия съм май повече вляво от центъра по убежденията си“. Той си призна, никой не го е дърпал за езика да изрече горното. Без съмнение това е един от многото случаи, когато е бил докрай откровен.