Легендарният Бисер Христов Киров, който почина преди дни от инсулт, е дал последното си интервю за руския вестник „Комсомолская правда“, което препечатваме.

– Оказва се, че Русия заема важно място в живота ви.
– И в душата!

– В Русия пребивавате по-често, отколкото в родната България, така ли е?
– Абсолютно вярно! Така се случи. Тук завърших ГИТИС (Руски институт по театрално изкуство – бел. ред.), тук беше първото ми участие на международен фестивал, това беше през 1967 г. А през 2007 г. Дмитрий Медведев издаде указ, с който провъзгласи Бисер Киров за заслужил артист на Руската федерация. Това ми даде лично самочувствие, но смятам, че е заслужено. Аз съм българин по рождение, но вярвам, че за изкуството няма граници.

– Много от вашите песни са по стихове на руски поети. Четете ги в оригинал? На руски език?
– Да! Аз се изучавах тук в ГИТИС, бях длъжен да знам руската поезия не само защото имаше и такъв изпит. Завърших с пълно отличие.

– Затова и отлично знаете руски…
– Навярно го знам отлично, но с течение на времето хората започват да говорят с все по-свободен стил… Руският език е изключително богат, а руската поезия зашеметяваща. В нея има дълбочина, самият език й придава чувство, и дух, и метафора, която е много трудно да изразите на друг език.

В последните 10 години у нас в България изобщо не се учи руски език, няма руски училища, три-четири са в цялата страна… Искам да не забравяте, че България е дълбоко свързана с Русия. Навремето много от вашите момичета се омъжват за наши бригадири, които ги водят в България и създават семейства. А сега през последните години близо 250 хиляди руснаци си купуват недвижимо имущество в България. Сега полека започват да възстановяват връзката между двете страни.

– Наричат ви правителствен певец…
– Може и така да се каже. Често ме включваха в правителствени концерти както в България, така и в СССР. Между другото, първоначално пеех само български песни. А руските романси се появиха в концертите ми благодарение на „леката ръка“ на Брежнев. Преди време аз и оркестърът ми имахме изява в курорта Слънчев бряг. Тогава във Варна пристигна Брежнев и реши да дойде на нашия концерт. Обкръжението на Леонид Илич ни препоръча да подготвим изпълнения на руски език. Знаех само четири песни : „Калинка“, „Очи черные“, „Эх, раз, еще раз“, „Под окном черемуха колышется“. Нямахме никакво време да разучаваме нов репертоар. Нашият пианист се включи и направихме бърз подбор от най-добрите изпълнения. Така за първи път изпълнихме руската си артистична проява, и то не пред кого да е, а пред самия Брежнев. Той остана доволен. Оттогава насам този „руски букет“ изпълнявахме на всеки мой концерт.

– …На банкетите Бисер обръща няколко чашки, пуска шега след шега и е весел.
– Аз не съм против разпускането след концерта. Обичам вино, коняк. Но си зная мярката. Обожавам руската кухня. А за гости с удоволствие приготвям българско национално ястие – шопска салата.

– Вие сте строен, предполагам пазите диети?
– Моята диета – ям възможно най-малко. Ако ми се прияде сладко, ям. Такава диета реално няма. Позволявам си от всичко по малко и живея според изградения си ритъм на живот. Лягам си около 3 часа през нощта и не ставам по-рано от девет. Не обичам, когато ме будят…

– Със съпругата ви Митка отпразнувахте златна сватба. Къде и как се запознахте?
– Учих в технически институт, където във втори курс към нас се присъедини красиво момиче. Сега се шегувам, че всичко, което ми остана от института, е дипломата за завършване и Митка, моята съпруга.

– Успявахте ли между непрестанните ви турнета да взимате участие във възпитанието на децата?
– Много е относително. Но да кажа, че цялото възпитание е било толкова на плещите на жена ми, не мога. Когато децата ми бяха малки и ги разпитваха за това какъв е баща им, те отговаряха: „Татко е строг, но справедлив“. Стараех се да ги отглеждам по християнските правила, така както ни учеше и нашият баща. В България той беше пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден. Мама се занимаваше с нас, но по призвание беше художничка.

Докато учех в института, не си и представях, че ще се кача на голямата сцена. В детството си аматьорски свирех на виола, китара, после попаднах в първата рок група в България. През 1956 година внимание ми обърна знаменитата певица Лили Иванова. Оркестър „Балкантон“ си търсеше нов солист, някой ме препоръча. Така аз започнах да пея с най-известния оркестър в страната, тогава започнаха и моите турнета.

– Бисер, кое ви крепи днес освен песните – старите и новите?
– Честно? Миналата година на 9 май – Деня на победата, моите внучки – тогава бяха на 5 и 6 години – припяваха с мен на сцената „Алеша“. Надявам се и тази година да мога да се докосна заедно с тях до публиката по случай великия празник…

– Преди време се появи слух, че вие сте набили някакъв български журналист. Вярно ли е това?
– Историята беше следната. Направих в цяла България 26 безплатни концерта за деца и безработни, които нямат пари да си купят билети – и самостоятелни, и сборни изяви с някои от най-добрите български звезди. Този журналист написа, че Бисер Киров от благотворителните си изяви събирал пари! Ако беше казал, че не мога да пея, щях да му простя. Но това беше много отдавна. Този журналист се извини пред мен, въпросът беше приключен…

– Ваш приятел е бил знаменитият певец, известен борец за свобода Дийн Рийд.
– Ние наистина бяхме много близки с Дийн, правихме и съвместни концерти. Той беше удивително светъл, открит човек. Веднъж на участие той ми подари за спомен своята знаменита кожена шапка. Не я носих, а старателно я пазех като талисман. Когато ми се обадиха, че с Дийн се е случило нещастие (според официалната версия той се удавя, докато се къпе в езеро – бел. ред.), за първи път сложих тази шапка на неговото погребение. Оттогава избрах за себе си съответния имидж: на концерти и светски мероприятия се появявах винаги с шапка. Започнах да ги колекционирам. Сега имам няколко десетки. Но аз не само ги събирам, с удоволствие ги подарявам и на приятели. Помните ли, имаше дует „Вовчик и Левчик“ – Владимир Винокур и Лев Лещенко? Е, тези спретнати черни шапки на мъдрите им глави са от моята колекция. Отдавна се познавам с Лев, още от времето на съвместните ни появи на международни фестивали. Е, не му беше особено приятен подаръкът, който му направих. Освен това голямата, романтична, черна шапка, с която често Алла Борисовна се появяваше пред хора, също е от колекцията „Бисер Киров“.

Интервюто бе разпространено от в. България днес