„Така или иначе, нали на 17-18-19 се очаква да го правиш безразборно“, ми каза един приятел…

В софийската градинка бяхме 5 момчета, на възраст от 19 до 28 години. И някак си се оказа, че само той е удържал повечко победи на секс фронта в последните гимназиални години. Аз с неудоволствие признах, че на тази конкретна възраст съм имал толкова редки сексуални контакти, че щеше да е по-добре да бях девствен. Около мен имаше кимане.

„И не е, понеже не го искаш“, добави друг човек…

Без това да е представителна извадка, на една пейка стояхме 5 момчета от различни фази на т.нар. „милениъл“ поколение. (б.а. – условно включва хората, родени между 1982 и 1999 г., израснали през 90-те години и първото десетилетие на новото хилядолетие; диапазона отговаря на популярната българска представа за „децата на прехода“, а друг западен термин е „поколение Y“). Само един можеше да се похвали с някаква удоволетворяваща го сексуална активност в края на гимназията. Другите сме искали, ама нещо не е ставало.

Преди този моабет вече се бях насочил към темата заради потока от западни изследвания от последните години, според които „милениълите“ правят далеч по-малко секс отколкото техните родители са правили на същата възраст.

„За една среща или кафе с мацка бих изгубил поне два часа, а защо през това време да не правя нещо, с което да се забавлявам“, казва американски тийнейджър в статия по въпроса на „Уошингтън Поуст“ (превод).

Клинт Иистууд вероятно би цитирал това момче, защитавайки тезата си, че се намираме във времената на „поколението на женчовците“.

В конректни цифри, американците на възраст между 20 и 24 години, които не са имали сексуален контакт, са 15%. При поколението „Х“ (отново условно – родени между 1964 и 1982), този дял е бил 6% . Визираните днешни млади са родени между 1991 и 1995г., но тази тенденция е набира постепенна сила през цялата „Y“ генерация.

Следва друг капан, който вече обхваща цялото поколение. Веднъж прехвърлили нелесната бариера на първия сексуален контакт, много хора, условно на възраст между 16 и 30, се оказват в изключително продължителни „сухи периоди“, дори когато имат постоянен романтичен партньор. Наред с това общият брой на всичките им сексуалните партньори, ако щете „бройки“, спада.

Според изследванията, същите тези „млади хора“ (иначе противно клиширан термин с гъвкав обхват) имат най-развитата толерантност към извънбрачния секс в историята. Но не го правят.

Тези факти карат определени западни издания да се запитат – „Защо милениълите не се чукат“. А скоро този въпрос може да се трансформира и в „защо милениълите съвсем спряха да раждат“.

Няма как да отъждествим напълно западното поколение „Y“ с българските им връстници, т.нар. „деца на прехода“, към които принадлежа и аз самият. Запитах се обаче, дали и ние правим по-малко секс и как изобщо се променя перспективата ни към половия живот.

Експертна недостатъчност

„Няма социологически изследвания и други обективни предпоставки, заради които да смятаме, че младото поколение прави по-малко секс. На Запад може да е така, но там живеят в друга реалност“, отсече сексологът и университетски преподавател доц. Румен Бостанджиев.

Това обобщава категоричната позиция на експертите, които потърсих за мнение по тези въпроси.

Социологически изследвания за регулярността на сексуалните контакти и броя на сексуалните партньори при различните поколения в България не се правят. Тоест, не е възможно да се даде точен отговор на въпроса дали западните асексуални тенденции се репликират у нас в рамките на някакъв глобален феномен.

Най-близкото до темата изследване на Българската асоциация за семейно планиране и сексуално здраве се отнася до средната възраст на „сексуалния дебют“ – в периода 2005-2007 г. тя е изчислена на 16 години. Според експертите в асоциацията, тя вероятно е спаднала допълнително за изминалото десетилетие от изследването.

В иначе мащабния си „социологически портрет“ на „Младите хора в европейска България“ от 2014г. Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева също се фокусират върху „сексуалния дебют“, ако щете сефтето. Това е и изследването, което може да ни послужи най-много при отговора на нашите въпроси.

Две трети от изследваните лица, които са били на възраст между 14 и 27 години през лятото на 2014, декларират, че вече са правили секс. „Една пета от младежите не са имали сексуален контакт, като този дял обяснимо и рязко спада от 64% във възрастовата група на 14-17-годишните, през 12% за 18-22-годишните до 2% за 23-27-годишните. От данните може да съдим, че 50-процентовата бариера за първия сексуален контакт се преминава към 17-18-годишна възраст“, пишат социолозите.

Тоест, ако направим сравнение с изследването на БАСПСЗ от преди 10 години, възрастта на „дебюта“ не е паднала, а се е увеличила. Можем да намерим и сходство между 12-те процента девственици на възраст между 18 и 22 и 15-те процента от същите клетници между 20 и 24 на Запад. Българските изследователи обаче или не разполагат със сходни данни от предишно поколение, или не са счели подобно сравнение за интересно. Припомняме си, че в САЩ скокът е 9% повече девственици между 20 и 24.

Митев и Ковачева отбелязват, че 15% от изследваните лица не желаят да отговорят дали са имали сексуални контакти. Тоест, имаме общо 35% от анкетираните, които са девствени или не искат да отговорят на въпроса. За сравнение, между 1 и 7% по същия начин ги е срам да кажат дали са пушили трева, или са пили алкохол.

Любопитно е също, че българските „млади“ (между 15 и 29 години) са доста нетолерантни към „нетрадиционните форми на сексуално поведение“, както авторите наричат хомосексуалната ориентация. Едва 20% от анкетираните смятат „сексуалните контакти между лица от един същи пол“ за „абсолютно“ или „по-скоро“ приемливи.

Сигурно е, че по този параграф на Запад „живеят в друга реалност“, но за това друг път.

Що нещеш да се ****

Казано ясно, както го направи доц. Бостанджиев, няма достатъчни основания да се твърди, че „децата на прехода“ изживяват някакъв вид сексуален срив, сходен на този при западните им връстници. Както обаче видяхме, статистиката, специално в изследването на Митев и Ковачева, дава някои основания, ако не да се отправят твърдения, то поне да повдигнем вежди и да хъмкаме. Тук трябва да се отделим от стриктната социология.

Статистиката говори за 12% девственици между 18 и 22. Въпрос на лична оценка е дали един на десет е фрапиращ дял. Нужно е да кажем, че нарастването на този процент през годините е почти сигурно.

Да оставим обаче „дебюта“ и да се върнем на разговора, с който започнахме. Много мои връстници, включително аз самия, независимо кога сме си изгубили девствеността, след нея имаме тенденцията да влизаме в споменатите огромни сухи периоди, продължаващи понякога месеци, понякога години. Говорим за хора на възраст под (или малко над) 30, които когато са извън сериозна връзка, престават да правят секс.

Що се отнася до мъжката част, това включва недостатъчно желание за „свалки“, независимо от етапа на младостта. Тук се обаждат разни дърти пергиши, батковци и чички, и ни обясняват как „малките не знаете как да заговорите една жена“. Винаги съм искал да им кажа: „Дъщеря ти не мисли така“, но реално нямам право. Проститутките също сякаш не са на мода.
„Невлагане на активна мисловна дейност и действия“, описа квинтесенцията на безсексието си един приятел, на който явно не му се занимава със свалки или проститутки.

„Не ми върви с жените и не ми стигат парите, а приятелката ми е в чужбина“, пък ми каза друг. И двамата не са правили секс през последния месец.

Те са част от група от 11 прители и познати, които реших да разпитам, за да запълня поне донякъде отсъстващата статистика. Тази непретенциозна извадка включва шест момичета и пет момчета – хетеро, би и хомосексуални. Участниците са на възраст от 18 до 28, от различни части на страната и социални обкръжения.

Без претенции за представителност, отговорите от малката ми анкета потвърдиха и опровергаха някои от предположенията ми.

Нямаше участник, който не е правил секс поне веднъж през последната една година. Петима обаче не са правили секс през последния месец, а само трима са правили секс в последната седмица и всеки един от тях е в сериозна романтична връзка.
Също всички шестима, които „са се разписали“ през последния месец, са го правили само с един партньор, с който са в някакъв вид романтична връзка. Най-фриволният участник описва отношенията с този един партньор като „приятели, които обичат да си доставят удоволствие“. Но отново говорим за някакъв вид моногамност.

Практически, към дадения момент нито един от участниците не поддържа активни сексуални отношения с повече от един човек.

Всеки един от петимата, които не са правили секс през последния месец, не би искал това да е така и определя активността си като „крайно недостатъчна“ или „може и повече“. Пълно единодушие сред анкетираните провокира въпроса „Как би определил сексуална активност веднъж месечно?“ Единственият даден отговор е „ненужно ниска за каквато и да е възраст“. Същевременно, почти половината не са правили секс през последния месец.

А повече от половината, независимо във връзка или не, дават следната оценка на собствената си сексуална активност: „може и по-често“.

„Невлагане на активна мисловна дейност и действия“

Липсата на конкретна статистика в България ни лишава от възможността да кажем колко често се прави секс и каква е разликата между поколенията. Моите впечатляния обаче ми дават право да задада въпроса, защо голяма част от моите връстници, „децата на прехода“, правят по-малко секс, отколкото явно им се иска или считат за нормално. Можем да го наречем проблем с нагона.

„Работата ми е по-интересна от тази на родителите ми, пътувам много повече, познавам много повече и по-различни хора, имам много по-голям достъп до информация, имам много повече възможности да излизам, да чета всякаква литература, да консумирам качествени продукти, да имам всякакви играчки като телефони, таблети, дронове и какво ли още не. Всичко това създава възможност удовлетворението, към което вероятно всеки се стреми, да дойде от източник, различен от секса“, ми обясни една приятелка. Нейната нагласа е позитивна, но ни насочва и към някои неприятни житейски аспекти.

„По-интересната“ работа и ежедневие, от една страна, може да оставят по-малко физическо време, независимо дали за секс или нещо по-малко приятно. Със сигурност обаче водят до нарастване на стреса. Западните анализатори изтъкват именно увеличилата се напрегнатост при младите, а оттам и бумът в употребата на антидепресанти, като причина за спада на сексуалното желание.

Не разполагаме с данни за връзката „стрес-секс“ в България, но доказателствата за особено високо напрежение на работното място у нас не могат да ни наведат на позитивни мисли за ефекта върху половия ни живот. Само двама души сред анкетираните от мен не смятат, че стресът не пречи редовния секс.

В рамките на догадките е влиянието на други български фактори като вечно нестабилната политическа обстановка и вечно високата младежка безработица. „Стресът, независимо дали е от работа или безработица, е убиец на всичко нормално в живота ни, включително и на нормалния секс, както като количество, така и като качество“, е мнението на един от анкетираните от мен.

Има обаче един отдушник, който не изисква „влагане на активна мисловна дейност и действия“ – порното. Повечето момичета и момчета, които попитах, реално смятат, че поколението ни прави повече секс от предишните. Като причини се изтъкват именно по-свободните разбирания и … по-свободният достъп до порнография.

„Достъпът до информация и лесния начин за комуникация, както и постоянното сексуално напрежение, което се влива от медиите и порно индустрията, може да са голяма причина (за по-висока сексуална активност)“, е мнението на друг от анкетираните от мен.

Въпросът за порното и секса в медиите и маркетинга има две страни. От една страна, имаме сексуална провокация и свобода. От друга, имаме създаване на напрежение. Изправен пред половия акт, ти вече не си сексуално свободен, а задължен да изпълняваш нереалистични очаквания, заложени от медийния образ на секса. Не всички момичета могат да изглеждат като разголените модели от рекламите на мастика, не всички момчета могат да поддържат темпото и продължителността на актовете в порно филмите.

Най-накрая, имаме замяна на реалните изживявания с виртуални.

Има психологически изследвания, които показват как мисловното изживяване на даден процес доставя на човешкия мозък същите химически процеси, както при реалното. Т.е. ако пренасищането от разголени рекламни билбордове, секс-сцени във филмите и гледане на порно те кара, подсъзнателно или не, да имаш сексуални изживявания, то нуждата от него e по-малко или повече задоволена.

Така мислят от уебсайта „NoFap“ (груб смислов превод: „Без мастурбиране“), който предлага на посетителите си (предимно бели американци между 20 и 30г.) план за пълното отказване от порнографията. Защо? „Усилената употреба на порно намалява насладата от секса, отнемайки от чувствителността на мозъчната система за удоволетворение. Това има последствия върху сексуалното представяне и интимността.“ Последствия като ерективни дисфункции, намаляване на чувствителността на половия орган или тотално нежелание да правиш секс. Защото чрез доста гледане на порно на практика си презадоволил физическата и психическата си сексуална нужда.

Естествено, това не са общовалидни концепции, а само обосновани предположения. Ако „децата на Прехода“, или което и да е съвременно поколение, действително има занижено сексуално желание, то едва ли причините могат да се формулират лесно.

Не всичко има негативно отражение обаче, западните изследвания отчитат и по-високата сексуална грамотност на младите, което води до сериозен спад на тийнейджърските бременности и полово предаваните заболявания. Пък и планетата се пренаселва.

Ако обаче на човек му е нужно да прави секс поне веднъж в седмицата, за да е щастлив, то какъв е ефектът от тези абстиненции при много от нас? Това ще е единият въпрос без отговор.

„Смятам, че върху младите хора се поставя огромно напрежение по отношение на представянето. Те трябва да са много дейни, да правят всичко по-добре … Това има негативен ефект върху много хора. Те избират изобщо да не се захващат“, казва американски психиатър, попитан за сексуалните проблеми на „милениълите“.

Вторият въпрос без отговор ще е с колко други неща, освен секса, моето поколение избира да не се захваща?

Константин Мравов / Offnews.BG