Трайков и Дончева формално са излъчени от най-стандартни политически субекти. Реформаторите – коалиция, а Д21 – политическа партия. Те са ни представени като граждански лидери, като алтернатива на статуквото и големите партии. В медиите на кръга „Капитал“, където са редовни гости и активно подкрепени, те са чисти и святи борци за справедливост.

Написаното там боде очите. Но сякаш през кампанията отказахме да четем, отказахме да мислим. Приехме за чиста монета пропагандата и масовото зомбиране, което е изгодно за олигарсите. Изгодно е за шефовете на Трайков и Дончева. Те си имат имена, имат и конкретен интерес да заложат на своите мюрета в политиката.

Началниците им се казват Иво Прокопиев и Цветан Василев/Гриша Ганчев. Самите те до скоро бяха (уж) непримирими врагове. Но от скоро заиграха заедно, водени от общ интерес, с общи кандидати, с общи позиции. Целта им е една – да имат политически гръб, който да ги пази от правосъдието.

За това е нужно осигуряване на солидно политическо представителство чрез поредните ГМО политически проекти. Проектите са два – десен и ляв, Трайков и Дончева. Няма празно, покрит е целият спектър. Олигарсите винаги залагат на сигурно.

Приликите между хибридите са видими – едни и същи медии предоставят място и време за отразяване на шумно прокламираната „битка със задкулисието“. Татяна Дончева и Трайчо Трайков са просто проекциите на своите собственици, затова щедро присъстват в изданията им. И двамата са с дълга биография на прислужници в домовете на господарите, едната още от времето на Мултигруп, другият като невръстен журналист на Прокопиев.

Общата им тактика е също ясна. Борисов е показвал, че се съобразява с обществения натиск по различни теми. Този компромисен елемент в политиката на кабинета „Борисов-1 и 2“ вече неколкократно бе използван от олигарсите. Заплашваха, рекетираха, организираха активни мероприятия през хората им в политиката и медиите. И постигаха каквото си бяха наумили. Но досега действаха ограничено и на парче. Оттук насетне са решили, че за постигане на ефекти в по-солиден мащаб им е необходимо завоюване на нови позиции в политиката. Трябват им лица, които да осигурят гласове на тези избори, за да ги превърнат на другите в депутатски места. И да покажат на Борисов, че с тях шега не бива, че сдружението Обединени Олигарси е мощна политическа сила.

Необходим им е резултат за Трайков и Дончева. Резултат, който ще даде основа на новите проекти. Ще постигне ефекта на своеобразен плацдарм за предстоящите парламентарни избори. На които Прокопиев, Ганчев и Василев ще искат да имат свои лични парламентарни групи.

Не измислят топлата вода господа олигарсите. Още преди десетина години мутрите по места решиха, че им е далеч по-евтино да си вкарват лични политици по общинските съвети. Нароиха се бизнес-партии, местни обединения, корпоративният вот не е откритие единствено на Ковачки и Бареков. Появиха се депутати в листите на Царя, на ГЕРБ, на РБ, които бяха купени и платени директно, без никакви скрупули. Те така и ги знаят, Данона, Емо Фаса, да не изброяваме.

Но Прокопиев разбра, че не може да разчита на няколко депутати от „Реформаторския блок“. Необходима му е парламентарна група, в която всички до един са негови хора. В РБ това не е точно така към настоящия момент. Там има доста хора, които не приемат да обслужват безпрекословно олигарха.

Гриша Ганчев и Цветан Василев мислят по същия начин. Да – те и сега имат влияние върху определени субекти, но само влияние. Проектът Бареков се разпадна, депутатите им бяха преоткупени. Нужни са им парламентарни групи, които да се грижат пряко за интересите им. Е, ако Трайков и Дончева съберат по 140 000 гласа, които са приблизително 4% на парламентарни избори, вече ще имат такава.

Татяна Дончева беше адвокат на „Мултигруп“. Припомням, че именно „Мултигруп“ бе посочена от американците (в изтеклите грами на „Уикилийкс“) като престъпна структура, чийто генезис и зародиш сочат към Луканов, червените куфарчета и Москва. Беше адвокат на Гриша Ганчев, посочен в същите грами на американското посолство като престъпна фигура. На Ванко 1, лобистка за сводниците срещу заплащане. осигури му свободата. Тя вече е доказала, че си изпълнява ангажиментите, стига да ѝ плащат редовно. И е лоялна към патроните си, дори да са сутеньори.

Татяна Дончева беше адвокат на подсъдимите по делото „КТБ“. Тя пое защитата на най-близките хора на Василев. Тя говореше от сутрин до вечер, че Василев не е източил банката. Тя обясняваше, че кухите фирми и схемите не съществуват, че горкият Банкер е станал жертва на заговор, конспирация и зъл умисъл на злите сили.

Татяна Дончева не обелва и дума за отношенията на Гриша Ганчев и Цветан Василев с политиците. Пропуска да спомене, че нейните приятелите с години печелеха милиарди посредством благословията на силните на деня. Бори се срещу статуквото, щом нейните господари изпаднат от софрата и мълчи като комунист на разпит, щом са вътре.

За Трайков и Прокопиев е също ясно. От сделките му с Булброкърс, за които държавата е загубила 87 000 000 лева, по сигнали на КФН, до концесиите за Каолин и бизнеса с електроенергия, Трайков непрестанно е бранил интересите на господаря си.

Днес Трайчо Трайков е играчът, на който залага Иво Прокопиев. Защото Радан Кънев е изхабен, а Реформаторският блок е пред разпад. Затова му трябва резултат на изборите в неделя. После медиите му ще го представят като грандиозен успех, като наторена вулканична почва (по Вазов) за новия политически проект на олигарха. Ще започне строежа на новия бункер на Прокопиев, от който да атакува България, но и да се крие при нужда.

Паралелно с проекта на Прокопиев ще върви и Татяна Дончева – проект на Гриша Ганчев и Цветан Василев. Ще могат да съберат разочарованите леви гласове, да си осигурят трибуната чрез Дончева, от която да плашат съдии и прокурори, ако посмеят да ги закачат.

Схемата е проста и ясна. Стига да искаш да помислиш. И да прочетеш. Дето се казва, че тя Татяна Дончева вече приветства ДСБ от партийната им трибуна, на Кърниградска, на националния им форум. И всички пляскаха. А Прокопиев, Гриша Ганчев и Цветан Василев гледат репортажите и се умиляват. И този път ще им мине номера, както знаят.

Не са виновни олигарсите, че ни се качиха на главата. Виновни сме ние, че им го позволихме.