Отговорите на всеки може да са различни. На влизане член на СИК ще напомня, че има и допитване.
Национален референдум с три въпроса ще се проведе за първи път у нас на 6 ноември заедно с президентските избори.

В неделя изборните секции ще отворят с час по-късно от обичайното и гласуването ще започне в 7 ч и ще приключи в 20 ч. Изборният ден може да бъде удължен максимум с час – тоест до 21 ч.

Ако в 20 ч пред дадена секция има опашка от негласували, член на СИК трябва да събере личните им карти и след това те да упражнят правото си на глас.

Гласуването в референдума не е задължително за разлика от вота за президент. Избирателите, които решат да участват в него, могат да отговорят само на един, на два или и на трите въпроса.

Не е задължително и отговорите на всички въпроси да са еднакви.

Отчитането на гласовете ще се прави отделно за всеки въпрос

По указания на ЦИК членовете на секционните избирателни комисии ще трябва да уведомяват на влизане всеки избирател, че на 6 ноември се провеждат президентски избори и национален референдум.

Ако избирател желае да гласува само в допитването, комисията трябва да го информира, че гласуването на изборите вече е задължително, но без да го кара да упражнява правото си на глас.

Гласуването става с лична карта или зелен паспорт, но само за родените до 31.12.1931 г. При влизане в секцията избирателят трябва да каже името си на член на комисията и да му подаде документа за самоличност.

След това комисията сверява данните от личната карта с тези в избирателния списък и вписва ЕГН-то и данните от личната карта в избирателния списък. За избирателите, решили да участват в допитването и президентския вот, процедурата се повтаря два пъти, тъй като избирателните списъци за вота и за референдума са различни.

След проверката на данните член на СИК трябва да даде плик и бюлетина за гласуване в референдума

За разлика от бюлетината за президентските избори тази за референдума ще се поставя в плик.

Гласуването в референдума става с отбелязване на Х или V само в квадратчето с отговор “Да” или “Не” с химикал, пишещ със син цвят.

Всякакви други знаци, драсканици, зачертавания на бюлетината или бюлетина, в която не е отбелязан нито един отговор или сa посочени и двата на всички въпроси, правят гласа недействителен.

В референдума може да се гласува само по един, по два или и по трите въпроса. По всеки от тях може да се отговаря по различен начин – с “да” или с “не”. При грешка избирателят има право да поиска нова бюлетина, но само веднъж. След като е отбелязал вота си, избирателят трябва да сгъне бюлетината и да я сложи в плика. След това пуска гласа си в кутията с бюлетините за референдума.

Важно е да се знае, че гласовете за референдума и бюлетините за президентските избори се пускат в две различни кутии.

След като избирателят е гласувал, трябва да се подпише в списъка – в един или в два, ако е пуснал бюлетини за вота и за допитването.

Право да гласуват в референдума имат 6 832 288 българи.

Броят на гласувалите в последните парламентарни избори през 2014 г. е 3 500 585 души.

Това е и базата за референдума.

Всеки от трите въпроса ще се смята за валиден и приет, ако броят на гласувалите в референдума е равен или по-голям от броя на участвалите в парламентарните избори през 2014 г. и ако с “да” на съответния въпрос са отговорили над половината от участвалите в референдума.

За да влезе задължително за обсъждане в парламента някой от трите въпроса, трябва в референдума да са гласували над 20% от гражданите с избирателни права и с “да” по даден въпрос да са отговорили над 50%.

ЦИК трябва да обяви резултатите от допитването до пет дни.

21 кандидатпрезидентски двойки и “Не подкрепям никого” в бюлетината за вота.

За първи път гласуването на президентските избори на 6 ноември ще е задължително. За първи път бюлетината с кандидатите ще започва от №2 и в нея ще липсва №9.

За първи път освен 21 кандидатпрезидентски двойки в нея ще има и опция “Не подкрепям никого”.

Поне 12 418 секции ще бъдат отворени в 7 ч. Право на глас в президентските избори имат 6 834 278 българи.

Гласуването в тях е задължително. Според Изборния кодекс, ако на два поредни избора от един и същ вид избирател не е гласувал, той ще бъде заличен от избирателните списъци.

За изпълнено задължение при балотаж на президентските избори ще се брои и вот само в един от двата тура. Санкцията може да бъде избегната със служебна бележка до общината или документ, удостоверяващ, че даден избирател е имал уважителни причини, поради които не е упражнил правото си на глас.

След последните промени в Изборния кодекс гласовете“не подкрепям никого” ще се отчитат и при определянето на резултата.

За да се запази тайната на вота, от ЦИК дават указания на членовете на секции да сгъват бюлетината и така да я подават на избирателите.

Препоръката е първо да се сгъне на две, така че горният край да опира в чертата под последната кандидатска листа, без да се закрива номерът на бюлетината в долния десен ъгъл и перфорацията.

После бюлетината се сгъва още веднъж по същия начин, като номерът в долния десен ъгъл остане видим, а печатът – от външната страна. После член на СИК трябва да обясни на избирателя, че след като гласува, трябва да я сгъне по същия начин.

Важно е бюлетината да се откъсне от кочана пред избирателя. Гласуването за президент става със знак X или V с химикалка, пишеща със син цвят, само в едно от квадратчетата в бюлетината. Всякакви други знаци правят гласа недействителен.

Забранява се и снимането в тъмната стаичка.

При грешка избирателят има право на нова бюлетина, но само веднъж. На излизане от тъмната стаичка член на СИК трябва да постави втори печат на гърба на сгънатата бюлетина и да откъсне полето с номера.

В 500 секции в цялата страна за президент ще може да се гласува и с машини. Електронният вот не е експериментален, а се отчита.

За първи път у нас на избори ще се тества експериментално машинно преброяване на резултатите. То ще се проведе в 5 секции в Първа английска гимназия в София. Целта е да се провери дали машинното броене на бюлетините е приложимо в национален мащаб.

Всяка машина може да преброи по 3000 бюлетини на час. Експериментът ще покаже колко време ще отнема преброяването и как машините отчитат всеки вот. Всички бюлетини за петте секции ще са с оптични маркери – черни точици на три места. След края на гласуването бюлетините се вкарват в машината, която прилича на лазер, и тя сканира и пази изображението на всеки вот.

Освен президентски избори и референдум, в три населени места ще се избират и кметове – в столичния район “Младост”, в Грохотно, община Девин, и в Друмево, община Шумен. Право да избират кмет там общо имат 88 882-ма души. След промените в Изборния кодекс трите гласувания ще се проведат в една и съща секция, а не в две различни.

ЦИК трябва да обяви резултатите от изборите и дали ще има балотаж най-късно до 20 ч на 8 ноември.

325 секции в чужбина, най-много този път са във Великобритания.

Българите в чужбина ще могат да гласуват на президентските избори и националния референдум в 325 секции в 71 държави.

Заради огромния брой подадени заявления за гласуване – над 34 000, и спешните промени в Изборния кодекс първоначалната квота от 35 секции на държава отпадна за страните – членки на ЕС. Така за първи път най-много секции в чужбина ще отворят във Великобритания – 53.

Максимумът – 35 секции, ще бъдат разкрити в Турция и САЩ.

Опашки вероятно обаче ще има пред секциите в Германия, след като за първи път не беше получено разрешение да се гласува и на места извън дипломатически и консулски представителства и канцелариите на почетните ни консули. Така там ще има само 12 секции. В Испания пък ще отворят 29 секции, в Гърция – 13, във Франция – 10, в Италия – 9, в Холандия и Швейцария – по 8.

Подаването на електронно заявление не е задължително изискване за гласуване. На 6 ноември българи, живеещи в чужбина, които не са подали електронно заявление, могат да упражнят правото си на глас, ако в тяхното населено място има разкрита секция. На влизане в секцията избирателят трябва да попълни декларация, че има избирателни права и не е гласувал на друго място. Ако желае да гласува и в националния референдум, декларациите са две – една за президентските избори и една за допитването.