Сигурността по аерогарите отново е в светлината на прожекторите.

След нападенията в Брюксел вниманието отново се насочва към въпроса за сигурността на летищата. Възможно ли е изобщо да се попречи на атентатор самоубиец да влезе в аерогара, за да убива и осакатява?

През 2003 г. британското правителство нареди на армията да използва танкове за охрана на лондонското летище „Хийтроу“, след като съобщи, че е получило достоверна и „смразяваща“ заплаха за пътниците на аерогарата.

Месец по-късно туроператори казаха, че това е било „пиар катастрофа“, пише Том Саймъндс, Би Би Си. Американските пътници, които пътуваха през „Хийтроу“, си помислиха, че Великобритания е обявила военно положение и резервациите рязко намаляха.

Три години по-късно бе въведена забраната за внасяне на течности на борда на самолетите и това доведе до дълги опашки и принуди летищата да променят процедурите си за сигурност. Това правило все още е в сила и създава неудобство за пътниците.

Затягането на мерките за сигурност винаги има определени последици и както гласи максимата, ако се налага да променяме живота си, значи терористите са победили. Получава се така, че сигурността при пътуването със самолет винаги е компромис.

Като цяло летищата са проектирани около ясно определен „периметър“ за сигурност – главния контролен пункт, където биват проверявани документите на пътниците, където те биват сканирани за скрити предмети, а понякога им се вземат и натривки от ръцете за следи от експлозиви. После те влизат в „зоната само за пътници“, която на практика е безопасна.

Това пази както самолетите, така и летището. Бомбите в Брюксел бяха взривени извън тази безопасна зона, на терминала преди проверката за сигурност.

Пътниците ще запитат защо няма скенери за проверка на входа на летището или на входа към паркинга.

Не трябва ли тогава да изместим периметъра за сигурност?

Проблемът е, че това просто ще премести мястото, където се образуват опашките. А те са идеалната лесна цел за терористите.

Експертът по сигурността Филип Баум, автор на книгата „Насилие в небето. История на отвличания и бомбени нападения“, дори предлага периметърът да бъде преместен в обратната посока – към изхода за заминаващите, където пътниците се качват на самолета.

Това решение може да се окаже по-скъпо, тъй като ще бъде премахнат централизираният модел за организация на сигурността.

Но от друга страна служителите ще могат да обръщат по-голямо внимание на това кой за къде пътува и ще могат да се съсредоточат върху определени дестинации и пътници, представляващи по-голям риск.

Това се нарича профилиране и някои експерти се кълнат в ефикасността на този метод.

Летище „Бен Гурион“ в Тел Авив, което често е давано за пример като най-сигурното в света, разчита на профилирането. Пътниците биват внимателно наблюдавани и подробно разпитвани за самоличността им и крайната точка на пътуването им. Това дава резултат, защото позволява периметърът за сигурност да бъде по-гъвкав и по-непредсказуем.

Но тази техника често бива критикувана като „политически некоректна“, защото по-внимателно се проверяват хора, които не са с бяла кожа и които пътуват от и за „незападни“ страни.

Пътници се оплакват, че са били принуждавани да отговарят на лични въпроси и дори да предават лични вещи, които според проверяващите можело да са опасни. Понякога това може да е много досадно.

Тази техника буди особено безпокойство в европейските страни – макар че по британските летища има практика да се прави известен анализ на поведението на пътниците.

Филип Баум смята, че трябва да „превъзмогнем“ отрицателното си отношение и възраженията си, но и че служителите по сигурността трябва да бъдат по-бдителни.

Не бива да се допуска терорист с автомат „Калашников“ да може да влезе навътре в терминала на летището, посочва той. Баум смята също, че трябва по-често да се използват и кучета, обучени да откриват експлозиви.

Британското правителство изтъква колко важно е доброто разузнаване, за да могат мерките за сигурност да бъдат повишавани при заплаха, както стана след атентатите в Брюксел. Когато опасността отмине, те съответно могат да бъдат понижавани.

Защото е невъзможно пътуващите по въздух да бъдат напълно защитени. А дори и да беше, има още много други места с голямо струпване на хора, които могат да заменят летищата като мишена.

/БТА/