Българският език се е „обогатил“ с 5000 нови думи след 1989 г., според учените от БАН. Те са се появили в резултат на по-същественото навлизане най-вече на технологиите в живота ни.

Някои от тях всички използваме, без да си даваме сметка, че до момента такава дума в българския не е съществувала.

Типичен пример за това е селфи. Опитът на част от медиите да наложат думата самоснимка, която да звучи малко по-български от английското селфи, не се увенча с успех. Благодарение на популярността ѝ, днес думата „селфи“ все по-често се използва и в съчетания като селфи зона, селфи стик и други.

Учените изчисляват още, че средно по около 215 думи на година навлизат в езика ни. Всички вече сме свикнали с фейсбук, смартфон, sms, импийчмънт, за които преди 27 години никой не е чувал.

Една от новите думи в българския е „фабинг“ – това е човек, който непрекъснато се занимава с телефона си, дори и в компанията на други хора.

Това съобщи проф. Сия Колковска от Института за български език на БАН.

Колкото и странно да звучи, кулинарията също повлиява съществено езика и допринася за добавянето на нови думи към него. Например до преди години у нас никой не употребява (а малко хора знаят) значението на думи, като суши и веган. Днес те са ежедневие.

Някои от новите думи, записани в Речника на новите думи, издаден през 2010 г., вече употребяваме всеки ден – например банкиране, дисплей, лифтинг, фреш, екшън, джогинг и други. Има обаче и такива, които не са ни познати – например номофоб (човек, който се страхува да остане без мобилен телефон), зорбонавт (човек, който се търкаля в голяма прозрачна топка) и други.

Ако имате затруднения с правописа, то можете да се обърнете към специалистите от БАН. Съвсем в духа на новите думи, това можете да направите и на страницата на „Езикови справки“ във Facebook.