Изследователи са открили нов вид земетресения в Южна Калифорния, които се случват много по-дълбоко от очакваното – повече от 24 км дълбочина, попадайки в горната мантия на Земята.
Слабите трусове произхождат от десетки километри дълбочина под земята по протежение на разлома Нюпорт-Инглууд (Newport-Inglewood) близо до Лонг Бийч, Калифорния. Този нов тип земетресение не може да бъде открито от традиционните сеизмични сензори и има потенциал да създаде трусове много по-разрушителни, отколкото по-рано се прогнозираше. Изследването е публикувано в Science.
Досега се смяташе, че земетресенията се случват в горната половина на земната кора, където континенталните плочи се натрупват напрежение чрез натиск и триене една в друга.
Там, от където се произвеждат регистрираните трусове в южната част на Калифорния, на дълбочина от около 19 до 24 км, би трябвало да започва мантията на Земята, която е толкова гореща, че скалите са течни с консистенция на мед, която не би могла да създаде сеизмично напрежение. Скалите на тази дълбочина трябва да са прекалено топли и меки, за да се закачат и чупят – ключов механизъм, предизвикващ земетресенията.
Някакъв неизвестен процес трябва да играе роля в основата на фрактурата, която прави този нов вид земетресение възможно, заяви съавторът на проучването Асаф Инбал (Asaf Inbal) и сеизмолог в Калифорнийския технологичен институт пред Science news.
Разломът Нюпорт-Инглууд е мястото, където настъпи опустошителното земетресение от 1933 г. с магнитуд 6,3, при което бяха убити около 115 души в района на Лонг Бийч.
Разломът Нюпорт-Инглууд лежи на границата, където две плочи на земната кора се трият една в друга. Сеизмометрите наблюдават фрактурата, но необичайните дълбоки трусове обикновено са твърде слаби, за да бъдат чути. Сеизмичният шум от източници като преминаване на товарни автомобили и кацане на самолети заглушава трусовете, които се регистрират около магнитуд 2,0 и по-слаби.
Гъстата мрежа от сеизмометри около Лонг Бийч, Калифорния, засичат много слаби земетресения на дълбочина от около 25 до 32 километра по разлома Нюпорт-Инглууд, далеч под обичайно сеизмично активната зона на фрактурата.
Сеизмичността може да бъде причинена от течности, издигащи се от мантията на Земята, предполагат изследователите. Но с помощта на най-мощните сеизмични сензори екип от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена откри слаби земетресения, настъпили по вина линия Newport-Inglewood по-дълбоко от 24 км (15 мили), по целия път в горната част на земната мантия – представляващи изцяло нов тип земетресение.
Инбал и екипът му анализирали данни от проучване, продължило шест месеца през 2011 г., от около 5300 сеизмометри в района, една от най-плътните мрежи, подредени върху подобен разлом. Комбинирани са данни с информация от друго, по-малко проучване от 2013 г. , което също е усилвало сигналите от слабите земетресения над фоновия шум.
Изследователите са открили, че най-дълбоките новооткрити трусове идват от горната мантия на Земята на дълбочина повече от 30 километра – далеч под обичайно сеизмично активната зона на фрактурата. На такива дълбочини скалите трябва да текат, когато са под въздействие, а не да натрупват напрежение и да се разкъсват.
Едно от възможните обяснения е, че течната субстанция на горната мантия се влива във фрактурата и осигурява източник на високо налягане, която се разпространява от дълбочината на сеизмичната активност, предполагат учените. Необходими са още наблюдения, които да установят дали това обяснение има основание.
