По 15 милиона средно на ден харчи държавата, което е истински срив в сравнение с предходните години, когато сумата е достигала 23 милиона.

Това показва статистиката на Агенцията по обществените поръчки.

Най-голям спад на процедурите има в сектора на строителството като от бранша определят годината като почти нулева за еврофондовете.  Държавата и общините харчат около една четвърт от парите на данъкоплатците за обществени поръчки. Счита се, че тези средства са онази част от бюджета, която се връща директно при хората, чрез бизнеса, който е и техен изпълнител.

Ето какво обяснение за спада даде вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. „2015 г. беше уникална, защото тогава се застъпваха два програмни периода – старият, годината с най-големи плащания и вече започналия нов програмен период. През 2016 г. се изпълнява само новият програмен период 2014 – 2020 г. и е напълно нормално обществените поръчки да са по-малко“, каза той. Дончев уточни, че предстои засилване на поръчките до края на годината, а цифрите до момента са следните.

От началото на тази година до 7 октомври държавата е успяла да договори над 4,250 млн. лева. Така сметката показва, че на ден местната и централна власт са харчили по 15 250 000 лева. Най-много пари са отделени за доставки 1 млрд. и 700 млн. лева, за строителство са отишли 1 милиард и 400 млн. лева, а за услуги 777 млн. лева. Това е изненадващо, тъй като през последните пет години най-много пари бяха насочвани към строителството заради европейските програми.

От строителния бранш, където е и най-големият спад, обясняват тенденцията с еврофондовете и факта, че единственият проект, който в момента върви е строителството на столичното метро. „През последните години над 80% от обществените поръчки са от европейските програми. Вижда се, че тази година все още програмите не са стартирали в това число и обществените поръчки“, коментира Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите в България.

Плюс е, че няма проблем с разплащането на поръчките, както е имало в предишни години, просто защото ги няма. Хората са се примирили с ролята си на странични наблюдатели как се разпределят парите им. Също така настояват обаче да има повече социални харчове – за пенсии, образование, здравеопазване.