Черна Гора и тайните сделки за ЕС
и бизнеса във властта
В периода от 2002 до 2009 годинаЧерногорската Фондация за Пенсионери и Нетрудоспособни донесе печалба в размер на 70, 704, 391,90 евро от приватизация. Това беше видимият резултат от широката приватизационна кампания започната от правителството.
Това се казва в информационния доклад на Министерството на финансите на Черна Гора, изпратен в Европейската Комисия през 2010 година, заедно с редица информационни таблици и други данни за подготовката на заключението за заявката на Черна Гора за членство в ЕС.
В ежегодните планове на приватизацията правителството на Черна Гора (Vlada Republike Crne Gore), официално подписвани от главата Мило Джуканович, неведнъж изказват основните принципи на приватизационната кампания, защитавайки правото на държавата, прозрачността, гласността и икономическата печалба на страната. Тези думи дотолкова бодри и обнадеждаващи, колкото може да бъде Адриатическото слънце ярко и сияйно в най-хубавите дни на лятото.
Но и до днес някои държавни учреждения продължават да твърдят, че процеса на приватизация в Черна Гора, е бил плодородна почва за корупция, с разрушителни последствия за националната икономика.
Нека да зададем няколко въпроса. Успя ли черногорското правителство да се придържа към заявените принципи, които трябваше да приведат икономиката на страната в семейството на страните-членки на ЕС?
Беше ли процеса на приватизацията прозрачен и открит? Кой се облагодетелства от приватизацията: гражданите на страната, държавата като цяло или ограничен кръг лица, близки до определени личности по « върховете»? Защо и по-рано, и сега, толкова често жителите на страната и независимите медии в Черна Гора си задават въпроса- защо роднините и приятелите на премиера Мило Джуканович противоречат на ценностите и интересите на ЕС, незаконно използвайки преференции и облаги?
Нима цялата приватизационна кампания е била дело на няколко високопоставени правителствени чиновника и близки до тях от групата на « доверени» бизнесмени и приятели на Мило (priateli и kumovi), изградена на корупционния принцип да се облагодетелстват?
Кой, в края на краищата, владее тази балканска страна – гражданите й, или той – самозвания собственик (Vlasnik)?!
Може би, това е бил стратегически интерес – да се разчита на доверени хора в големите и важни делови сделки, като например сделката със стоманодобивния завод в град Никшич, Първа Банка, Центалната-европейска алуминиева компания, Телеком Черна Гора, шахтите за въглища в Плевля (Željezara u Nikšiću, Prva Banka, KAP, Telecom Crna Gora,Rudnik uglja u Pljevljima)?
Всички помнят заявлението на черногорския премиер Джуканович, че той « и идея си няма дори за нито един документиран факт на корупция» в случая с приватизацията на компания Телеком или за други приватизационни сделки. Има се предвид, че в ситуации на неетични лимити, като този, всичко е напълно открито и Джуканович заявява , че в случай, че правителствените чиновници и техните приятели получават печалба от такива сделки – това е съвсем в реда на нещата, нормални бизнес въпроси, на основите на договори и споразумения, заеми, кредити, плащания , в съответствие с представените сметки-фактури за « консултантска» или «юридическа» помощ, или за изпълнението други важни задачи.
Изглежда, че това е само едната страна на проблема. Получаването на едно или няколко, големи или малки плащания ,е недостатъчно и не се явява цел на високопоставените чиновници, които желаят да владеят и управляват цялата страна, като със свой заден западен двор в стил « кумов бизнес» построен на базата на « кумово доверие», разпределяйки собствеността, интересите и задълженията между надеждните си приятели.
Неведнъж братята Душко и Деян Бан (braće Duško and Dejan Ban)са показвани като близки приятели и доверени делови партньори на премиера Джуканович. Защото те са му нужни. Както и той на тях. В противен случай нищо няма да става: няма да има бизнес и системата няма да работи.
За това те имат нужда един от друг, доверяват се и разчитат един на друг. И в горещите години на приватизация, още през 2004-2005 години те успяха да създадат, проверена от времето конструкция за държавен монопол, полагайки фундамента й занижената цена на държавна компания, която, в съответствие с подписаната директива от Мило Джукановия (Odluka o Planu Privatizacije za 2004 Godinu, 18.03.2004) беше преднамерено включена в плановете за приватизация. И така през 2004 година, без какъвто и да било конкурс или някакви други необходими публични процедури, получиха акциите за държавна собственост на AD „Pomorski Saobracaj“ в Каменари, действаща като монополист на важната брегова линия Каменари-Лепетани.А вече година по-късноAD „Pomorski Saobracaj“ стана собственик на по-голямата част от акциите ( над 89 %), които по-рано бяха собственост на държавната високорентабилна компания AD „Vinopromet“.
Какъв интерес има Мило Джуканович в този въпрос? Очевиден въпрос, и не до там прост отговор, който тепърва предстои да бъде внимателно изследван. Владее ли Душко своята част на акциите в
AD „Pomorski Saobracaj“ (66,58%) през компанията си „Prohouse“ d.o.o. Podgorica ( търговски дом за мебели италиански стил) като едноличен собственик, или все пак една част принадлежи на друг човек, който и до сега се намира в правителствените върхове и не може открито да афишира своя интерес, и за това е принуден да владее собствеността чрез доверено подставено лице.?
Сега е ясен факта, че „Prohouse“ d.o.o. има свободата да обменя средства посредством взаимни кредити ( или понякога, без да се връщат изобщо) между дъщерното предприятие
AD „Pomorski Saobracaj“, което позволява лесно да тегли средства от сметката, които могат да се ползват по съвет или предназначение ( в зависимост от нивото на отношения или просто от прогнозата за времето?) от близкия и надежден приятел Душко за всякакви цели, в това число, например, за финансиране без отчетна дейност, или други бюрократични формалности, за избирателна кампания, или за други много необходими непредвидени или понякога деликатни, или ограничени разходи.
Може ли това да е причината, че това, както и много други услуги се извършват до сега , а силното желание на Душко да остане в сянка, го накараха да прекръсти компанията от „Prohouse“ d.o.o. на „PROHOUSEMONTENEGRO” d.o.o. през май тази година, оставяйки същия адрес, и назначавайки приятеля си Желко Михайлович, в качеството му на новия номинален собственик и изпълнителен директор на компанията с непроменен изплатен капитал 969,919.51 евро.
По аналогичен начин Душко може да организира полезното финансиране и управление на финансите на своя голям приятел чрез AD „Pomorski Saobracaj“, която до сега се намира под негов контрол, и всяка година носи печалба от порядъка на 1,4-1, 5 милиона евро годишно.
И с ниво на основния капитал над 12 милиона евро. Компанията е свикнала да държи големи депозити от ниво 2.2 милиона евро и повече в банка Hypo Alpe Adria AD (сега Addiko Bank) ,
С възможност за получаване на печалба от високия процент или да получава в брой от наличните средства в депозита, по всяко време и без ограничения « за срочно ползване».
Може би е необходимо да се отбележи, че Душко Бан е широко популярна личност, чието име се свързва с това на Станко Суботич, собственик на компания МИА (MIA) и заедно с Мило Джуканович бяха замесени в контрабандата на цигари („Duvanska afera“).
Заедно с приятелите си ( в това число премиера Мило Джуканович) Душко Бан беше въвлечен в контрабанда на цигари в Италия чрез италиански организирани престъпни групировки. Тогава Джукановия избегна съдебното преследване заради политическия си имунитет на държавен глава.
В страната, в която « няма нито едно документално доказателство за корупция в приватизационната кампания »- има много добри възможности за разчитане на добри приятели в определено момент на избирателната кампания. Която трябва да докаже твърдата привързаност на една от водещите политически сили на Черна Гора и лично Мило Джуканович като неин лидер, като най-добър и съответстващ на европейските ценности и принципи, несъмнено имащ особено значение и роля.
Източник: bultimes.com
