България е на второ място по смъртни случаи на глава от населението заради мръсен въздух. Това показва последната класация на държавите на Световната здравна организация.

България е на второ място по смъртни случаи на глава от населението заради мръсен въздух.

Това показва последната класация на държавите на Световната здравна организация. Тъжната класация България печели със 118 смъртни случаи на 100 хиляди. Страната е изпреварена само от Украйна, където жертвите на мръсния въздух са 120 на 100 хил. На трето място е Беларус, а на четвърто – Русия. Причините са фините прахови частици в градовете, които стават все по-сериозен проблем, като според стандартите на Световната здравна организация 92% от населението живее в държави със мръсен въздух над допустимите нива.

Основните източници на праховите частици с диаметър под 10 микрона са автомобилите, битовото отопление и индустрията и енергетиката. А това до което водят са болести от астма до рак на белия дроб.

Лошо в цял свят

В проучването си СЗО прави класиране по държави, като прилага и интерактивни карти по региони. Китай заема десето място в настоящата класация на СЗО със 76 смъртни сличая на 100 хил. души, а Индия е на място 27. Според тази класация най-добре се диша в Исландия, Финландия и Канада.

В Германия през въпросната година смъртните случай са над 26 хил. а в САЩ – над 38 хил. В този разрез България е на по-задни позиции заради малобройното си население, като жертвите на мръсния въздух през 2012 г. са били 8634.

И в предишни свои доклади агенцията на ООН предупреждава, че фините прахови частици от автомобилите, електроцентралите и други източници убиват 3 милиона души по света всяка година. Но в това последно проучване СЗО за първи път класира данните си, разпределени по държави.

Близо 90% от всички смъртни случаи заради мръсен въздух са в страни с ниски и средни доходи, предимно в райони от Югоизточна Азия и западната част на Тихия океан. Близо 94% от тези смъртни случаи се дължат сърдечно-съдови заболявания, удар, белодробно заболяване и рак. Основният проблем са малките фини прахови частици от 2.5 микрона, известни като PM2.5, които проникват в белите дробове и са замърсителят на въздуха, който най-директно е свързан с повишен риск от смърт.

До момента анализите показват, че в нашия климатичен пояс колкото по-голяма е бедността, толкова по-мръсен е градския въздух. Географските и метеорологичните особености също са от значение, като мъглива София е инкубатор на фини прахови частици, докато в един дъждовен Копенхаген се диша по-свежо, отколкото в южната част на континента, където има засушавания. Иран например е на 16 позиция по общ брой смъртни случай, като от части причина са прашните бури.

Мръсна родна картинка

Като държава членка на Европейския съюз България е длъжна да спазва и определени европейски нива на качеството на въздуха, като в градовете, в които повече от 35 дни в годината нивата на фини прахови частици са над допустимите норми трябва да разполагат и да изпълняват определени планове за действие, като в тази категория попадат 29 общини на територията на страната. В страната има 50 станции, които мерят въпросните нива, като около 10 обикновено влизат в нужните норми, тъй като се намират по планините. През лятото на миналата година Европейската комисия заведе дело стещу България в Съда на Европейския съюз заради високите нива на фините прахови частици, като тя е една от 16-те, които не спазват стандартите.

Решаването на проблема се оказва доста трудно, като плановете на общините остават в голяма степен пожелания на хартия, тъй като мерките в тях, като например ограничаването на печките на дърва, стриктния контрол върху изправността на автомобила или ограничаването на движението в центъра на града, биха намалили популярността на всеки кмет.

Анализите в страната показват, че основен причинител на фини прахови частици в България е битовото отопление, като ТЕЦ-вете поне изпускат прах на голяма височина във въздуха. В София пък основен виновник за лошия въздух е транспортът. Други източници са ремонтните дейности и разнасянето на фина прах от тях. От голямо значение са и зелените площи, като липсата им се отразява на качеството на въздуха, който дишаме. Една от експертизите по безпрецедентното дело за въздуха на Пловдив, от есента на 2011 г., например показа, че зелените площи в града са близо два пъти по-малко от стандартите, като при норматив от 20 кв.м на човек Пловдив е заделил по 11 квадрата.