Все още не е ясно кои са пилотните общини, които ще работят по проект за трайна интеграция на бежанци у нас. Това каза пред БНР изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. Тя обясни, че не става дума за временни лагери и настаняване на големи групи хора, а за възлагане на нови ангажименти на общините при интерес на бежанци за трайно заселване у нас на семеен принцип.

Не става дума за масова миграция, а за последващ етап, който сега се поема от структури на БЧК и НПО, но по нормативните документи тази роля вече ще бъде поета от общините, допълни Чавдарова. Очаква се това да бъдат общини, които са заявили интерес и които имат по-тежки демографски характеристики. Те ще трябва да уредят и поемат битовото устройване на заселващите се – намиране на подходящи жилища, на детски градини и училища за децата, записване при личен лекар, регистриране в съответните структури на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.

„Няма да се отиде към общини с изчерпан капацитет на социалната инфраструктура, а към общини, които вследствие на демографски тенденции разполагат със свободна такава, за да не се почувства местната общност нито ощетена, нито изместена от когото и да е”, каза тя.

Готовността и намеренията на общините са за семеен тип миграция, която ще оживи района, ще осигури разнообразие на работна ръка и ще създаде перспектива за обезлюдени райони, подчерта Гинка Чавдарова.

От своя страна Елеонора Николова от Центъра за превенция на организираната престъпност и корупцията изтъкна необходимостта от завишена степен на наказателна репресия по отношение на  каналджийството и трафика на хора като престъпление, което  директно застрашава националната ни сигурност. Тя отбеляза, че сред належащите мерки е изземването на МПС, които се използват за трафик на хора, независимо чия собственост са и каква е тяхната стойност.

Николова каза това в навечерието на предстоящата кръгла маса на тема „Бежанската криза – предизвикателство пред българските институции. Превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, свързани с бежанския проблем“.

Сега според Елеонора Николова съществуват наказания без зададен минимум, които позволяват директно преминаване към пробация и те са неадекватни на заплахата. Николова цитира последните социологически проучвания, според които напрежението от притока на бежанци владее 61 % от умовете на българите, а 64 на сто смятат, че това генерира риск:

„За да бъде решен, този проблем първо трябва да бъде осмислен и анализиран и да се очертаят най-добрите модели”, посочи тя.