Преди време, докато още следвах, работех по заведенията, по-конкретно – бях певица. Ако ви кажа, че го работех за пари, няма да е вярно.

Както знаем в редки случаи се печели от музика, правех го за удоволствие.

Да!

Чалга певица или кръчмарска певица, така ме наричаха за по-лесно и за по-иронично получавах гримаси.

Това е причината да ме беше срам да признавам пред непознати какво точно работя, сякаш ставаше въпрос за проституция, въпреки че на проститутките им се кефите. Особено в университета и на интервюта за работа избягвах темата, защото това винаги създаваше предварителни представи за мен, въпреки факта, че не пеех само такава музика.

Съгласна съм – чалгата си е спечелила една не дотам добра репутация, но не трябва да сме толкова крайни в мисленето си, не може да се отрече, че между тях съществуват и нормални песни.

Не съм сляпа, нито глуха – виждам и пошлите клипове, а също и чувам некадърността. Обаче за мен остава неразкрита тайна защо продължавате да вините чалгата за факта, че децата ви не четат, неграмотни са, затъпяват  и правят секс от десетгодишни.

Ето – погледнете първо себе си и после децата си, и после чалгата, тогава пак ще си говорим.

Позволете да ви пренеса за кратко в една типична празнична вечер в заведение с издигнати в обществото хора…

Работим с колегата ми циганин, който между другото предпочита много повече естрадата пред чалга ритмите, за разлика от българите.

Нещо, на което той ме научи – никога да не започвам вечерта с чалга, било то и балада, никога! Хората, ми казваше той, току-що са седнали, не може от вратата с чалга.

И е прав – в началото, преди да пиете се правите на моралисти, на възпитани, придавате си сериозен вид.

Та, караме си ние с естрадите в началото и лека-полека преминаваме към народното и плавно към чалгата. Обаче вече е 22:00, вие сте напреднали с алкохола и не ви се слушат плавни работи.  Пеем си ние „Щурците“, „Сигнал“, Силвия Кацарова, Лили Иванова и изведнъж – БАМ! Идвате и питате дали нямало нещо по-така. Питам какво например, отговаря ми се: нещо по-живичко.

Хоро ли, питам нарочно, искам да чуя от устата на „голямото добро утро“ думата „чалга“. И я чувам, ама не е чалга, а кючек, при това цигански.

Играете, събличате се, качвате се по масите, викате, лазите по земята под звуците на циганския кючек, обаче само вечерта. На другия ден пак сте си вирнали носовете и се правите на големи  националисти и моралисти.

Гледа ги колегата циганин, гледам ги и аз…

Той, циганинът се обръща към мен и ми казва:

– Гледай какви сте българите. Иначе много плюете циганите, обаче им слушате музиката, гледай, гледай какво става! Като пиете две ракии и никой не може да ви спре, ама ако бяха цигани на тяхно място щяхте да кажете, че е циганска работа. Иначе много ги мразите циганите, сякаш сте били под циганско робство. Ама то на вас все някой друг ви е виновен.

Отварям си устата да отговоря, но се спирам, понеже не знам какво да кажа.

Прав е.

Вие, които въртите цигански кючеци, вие, които ми казвате, че другата музика е добре, но за маса трябвало нещо по-живо, вие слушате не само чалга, а циганска музика и даже ѝ се кефите.

Обаче на мен, ако ви кажа, че съм певица в заведение, не ми се кефите, нали? Автоматично решавате, че съм тъпа проститутка.

Та така…

Източник: Лентата