Батките у нас бият благодарение и на теб.

Когато през 1994 година Стоичков вкара ОНЯ гол от фаул на германците в Америка, плаках. От радост! После го сънувах. Как вкарва. Отново и отново. Той беше моят герой! Моят човек!

Човекът, който прославя България по света, който прави чудеса в “Барселона” и националния отбор, който получава “Златната обувка”.

Велик българин, който замахва с магическата си левачка и името му се носи над стадиона, над страната, над света.

Вчера Христо Стоичков замахна отново. Този път не с крак, а с ръка, свита в юмрук. За да вкара не гол, а кроше в зъбите на шофьора на редакцията Пепи. После замахна пак.

И пак!

Разби му устата, посини му лицето. Без да спира да крещи, псува и да заплашва.

Защо?

Защото Пепи беше закарал до манастира в Етрополе фотографа на вестник “България днес” Боби да снима сватбата на дъщеря му.

Стоичков се стара дълго и упорито да излезе от сърцето ми и от човек, когото обичам, да се превърне в такъв, от когото се срамувам, че е българин. Накрая успя. За жалост.

Той не за първи път вдига ръка да бие. Не за първи път псува и заплашва. Не за първи път вика мутри и се държи като простак без никакви морални ценности. Защото знае, че ще му се размине безнаказано. Нали е герой! Нали вкара ОНЯ гол!

Що за човек трябва да си, за да биеш хора на сватбата на дъщеря си?

Така по-добре ли ти стана, Ицо?

Като преби шофьора Пепи, като му разби устата, по-хубаво ли се почувства после в църквата? По-близко до Бог?

Като прати мутри да заплашват колегите ми, потръгнаха ли танците в сватбената зала?

Ти много обичаш да ни завираш в лицето успехите си, да ни наричаш “тюфлеци”, “цървули” и “тъпанари”, които ти завиждат и нищо не разбират. Но замисли ли се поне за секунда какво значат твоите успехи и победи за другите? Замисли ли се, че освен слава те носят и отговорности! Това не те интересува, нали? Щото можем да вървим на майка си в… нали?

Не ти пука, че когато някоя батка засече рейс или кола и тръгне да бие шофьора, той взема пример от теб! Щом Стоичков може да бие, защо той да не може?

Същия ден, когато ти би журналисти, беше погребението на Митко Цонев. Бог да го прости! Там също имаше непознати. Там също имаше хора, които снимат. Но никой не тръгна да им разбива зъбите! Защото за разлика от теб близките на Митко Цонев знаят какво значи да си публична личност. Защото, макар Митко да не вкара ОНЯ гол на германците, ти никога не можеш да го настигнеш. Както и въобще да разбереш за какво всъщност става дума.

Я тегли една майна на всички!

Тресни им един юмрук в зъбите!

Това без съмнение го можеш.

Само мога да съжалявам дъщеря ти, чиято сватба окървави!

Ицо, ти вече не си герой!

Ти си просто един самозабравил се псуващ…!

За жалост, в България такива има много!

Благодарение и на теб!

НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ, главен редактор на вестник “България днес”