Работим по преобразуване на центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) от отворен в затворен тип, за да има по-голяма дисциплина и сигурност в тях.
„С директора на Държавната агенция за бежанците и главния секретар обсъждахме мерките, които да се предприемат. Ще засилим охраната, но по-важното е, че ще променим организацията, за да не допускаме в бъдеще появата на такива конфликти”, посочи министър Бъчварова.
Тя обясни, че съществува вероятност бежанците да бъдат настанявани по отделни националности, защото съществува разлика в поведението им.
По думите й през последния месец, месец и половина сенадвишава капацитетът на центровете за миграция, като това крие своите рискове от усложняване на ситуацията.
Бъчварова отбеляза, че има снижение на бежанския натиск с около 20-30 процента в сравнение с миналата година. Променя се и структурата му, като в него сега доминират бежанци от Афганистан и Ирак, а намалява значително потокът от Сирия.
„Следвайки своите ангажименти за ограничаване на вторичните движения на бежанците, полагаме усилия по линия на българо-сръбската граница и спираме опитите на хората, които са успели да преминат нелегално българската граница“, отбеляза вицепремиерът.
Тя очерта няколко основни опасности за страната. Сред тях е увеличаване на пристигащите в страната бежанци и оставането им тук въпреки нежеланието им, заради невъзможността да излизат.
Министърът посочи, че е възможно рязко нахлуване на бежанци от българо-турската граница. То е хипотетично, но ние сме подготвени, имаме разработен план, заедно с армията, жандармерията и всички сили, коментира вицепремиерът.
По думите й третият риск е най-сериозен – ако споразумението между ЕС и Турция не започне да се реализира от двете страни, сме изправени пред ситуация на дестабилизиране в Европа и на голям политически европейски риск.
Това споразумение е одобрено от всички европейски лидери, но то в момента не се изпълнява, подчерта Бъчварова.
Тя припомни възраженията на турската страна – че нито се изплащат договорените средства с ЕС, нито е осъществен по-либерален визов режим, а Турция държи на своя територия 3 млн. бежанци и очаква още 2 млн. Тази ситуация е била представена и в Германия.
Нашето предложение към Германия и към европейските партньори е общите решения да са добре обмислени и да не ощетяват граничните държави като Гърция, Италия и България.
Бъчварова отбеляза, че при визитата си в Германия пред канцлера Меркел е обяснила, че сигурността пред мигрантската криза има две нива – защита на външните граници на ЕС, което е безспорно и възприемане на общите политики по отношение на мигрантите, получили статут.
Ние настояваме да се разработват европейски политики, да търсим най-доброто решение, а не да се предприемат двустранни инициативи, като тази на сръбското правителство, което поиска помощ от Унгария – член на ЕС, да опазва нейните граници с друга държава – член на ЕС.
Според Бъчварова на срещата с канцлера Меркел, в която са участвали също премиерите на Хърватия, Словения и Австрия, мнението на България е било чуто и много добре разбрано.
„Има един брой на допълнителни офицери от ФРОНТЕКС, които сме поискали. Те идват тук екипирани. Ние сме поискали 300, реалистично е да бъдат изпратени допълнително 200„, заяви миинистърът.
Тя поясни, че по време на визитата в Германия е получила личното уверение на канцлера Меркел, че страната ни ще бъде подпомогната с високо проходими машини, които да бъдат използвани при охраната на границата ни.
При разговор на четири очи с германския канцлер в събота Бойко Борисов е поискал България да получи допълнително не само техническа, но и финансова помощ за охрана на границите ни наравно с Гърция. Меркел се е съгласила да съдейства за това искане на страната ни.