Ако си спомняте – този номер веднъж мина. Борисов подкрепи Ердоган в искането му за специална „зона за сигурност“ в северна Сирия. Основните европейски страни и САЩ отхвърлят и до днес подобна възможност, защото резултатът от такава зона ще бъде категорична турска разправа с националното кюрдско движение в Сирия и съединяване на турската територия с тази на ИДИЛ, пише политологът Огнян Минчев във фейсбук.
Борисов очевидно знаеше, че основните международни фактори категорично отхвърлят тази възможност, затова пое ангажимента да лобира за нея – никой няма да приеме на сериозно мнението на София по този въпрос, каквото и да е то. В замяна Анкара обеща да сдържа мигрантската лавина срещу българската граница. Сега Борисов се опитва да повтори номера – със същата цел, но върху по-опасна тема.
Снемането на визовите ограничения за турски граждани в Европа ще има силни, може би драматични последствия. Първо, днес между Турция и останалата част от Близкия изток ясна граница няма. Турски паспорт могат да получат – и получават стотици хиляди араби и други мигриращи общности.
Снемането на визите за Турция ще създаде на практика едно общо пространство на неограничено придвижване между Париж и Техеран, в което България е по средата. Второ, в Турция живеят над 20 млн. кюрди, чиито амбиции за автономизация нарастват, а контролът на официална Анкара върху кюрдското движение става все по-суров.
Изтласкването на няколко милиона кюрди в посока към Европа би намалило напрежението между турската държава и кюрдското национално движение. Някой би възразил – споразумението между ЕС и Анкара за визите би разрешило само до тримесечни пътувания. Само че и днес в Германия има най-малко стотици хиляди мигранти от Близкия изток, които не са регистрирани и местоположението им не е известно. Трето, под закрилата на турския паспорт едно подобно споразумение би позволило свободно придвижване на хора и групи със „специални интереси“ като част от световното ислямистко движение.
Сигурно затова – четвърто – Брюксел толкова много държи Турция да изпълни последните пет от общо 72 изисквания към Анкара за вдигане на визите. В частност – промяна на анти-терористичния закон, по чиито клаузи днес всеки журналист може да бъде вкаран в затвора, както и въвеждането на лични документи с биометрични данни. Въпреки, че дори и тези изисквания да бъдат изпълнени, първите три заплахи остават напълно реални и в сила.
Борисов поема ангажимента да лобира за турските визови претенции в Берлин и Брюксел, очевидно разчитайки на това, че ходатайството му няма как да бъде уважено. Само че за разлика от сирийската „зона за сигурност“, вдигането на визите е тема, по която Турция разчита на по-широка подкрепа на Запад. Както сред европейските либерални среди, така и отвъд океана. Ако – недай Боже – визите за Турция наистина паднат, последствията за България ще бъдат драматични, дори катастрофални. Защото за Ердоган е безразлично дали Европа ще бъде наводнена от нелегални мигранти от зоните на конфликт южно и източно от Турция (която организирано ги транзитира на запад), или от носители на турски паспорти, които легално нахлуват на Стария континент и го променят драматично завинаги.
България е на входа на тази вълна – и в двата случая. Затова – освен полезната по принцип – дипломатическа активност на премиера към Анкара, достойното и с шансове за успех поведение на България е да изгради своята собствена система за защита от мигрантската лавина в сътрудничество с тези европейски страни, които споделят идентична или подобна на българската позиция в югоизтока на Европа – Австрия, Унгария, Сърбия и Македония.
