Актьорът се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване, съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.

Датата на погребението все още не е уточнена.

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Произхожда от бедно семейство. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Анастасов мечтае да стане инженер.

Кандидатствал е за специалност „Хидромелиорации“ в Машинно електротехническия институт (МЕИ), защото през тези години в България са се строяли язовири, стени, канализации, но късметът и бъдещето в живота му са били на друго място.

През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева „никога да не излиза пред хората за резил“, и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.

За приемането му в театралния институт той споделя: „И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!“.

Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: „Абе имало късмет момчето, хайде да върви!“.

Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.

През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“) е от неговото създаване през 1957 г. Но след първите 3 сезона му е съобщено, че от него няма да стане добър комедиен актьор и е принуден да напусне театъра.

По същото време е поканен да гастролира в театър „Трудов фронт“ (дн. Малък градски театър „Зад канала“), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си „От много любов“ в пиесата на Климент Цачев. С тази пиеса критиката го забелязва и скоро след това се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър.

Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите: „Сако от велур“, „Римска баня“, „Суматоха“, „Сватба“ „Щръклица“, „Рейс“, „Новото пристанище“, „Вражалец“, „Кошница“, „Убийство в експреса“, „Лека форма на тежка депресия“ и др. Играл е в над 25 филма: „Последният рунд“ (1961), „Неспокоен дом“ (1965), „Горещо пладне“ (1966), „Рицар без броня“ (1966), „Семейство Калинкови“ (1966), „С пагоните на дявола“ (1967), „Бялата стая“ (1968), „Последният войвода“ (1968), „Господин Никой“ (1969), „Осмият“ (1969), „Признание“ (1969), „Герловска история“ (1971), „Тримата от запаса“ (1971), „Нако, Дако и Цако – моряци“ (1974), „Нако, Дако и Цако – коминочистачи (1976), „Нако, Дако и Цако – шофьори“ (1976), „Неочаквана ваканция“ (1981) и др.

Филма „Тримата от запаса“ Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.

Никола Анастасов озвучава главната роля в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на 20 век. В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на БНТ „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите.

Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове „Смехът на шопа“ (1985), а в автобиографичната си книга „Я, колко мъка…“ (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

За себе си актьорът споделя: „Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата„, а също и: „намирам смях във всяко нещо„.

Неговият колега Георги Калоянчев намира най-точното определение за него „усмивката на Сатиричния“.

Извън обсега на прожекторите, когато завесата пада, като всеки човек, има своите слабости – за него това е семейството му и животът му с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на децата им – техните двама синове и двама внуци.

Никола Анастасов е удостоен с ордените „Народна република България“ втора степен през 1982 г., „Стара планина“ първа степен за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му – на 11 ноември 2002 г., „Златен век“ за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура – на 23 май 2005 г., „Златен век“ с огърлие и грамота за изключителните му заслуги към националната ни култура през 2012 г. и др.

На 27 март 2015 г. е отличен и с наградата „Икар“ за изключителен принос към българската сцена.

Съветът на Никола Анастасов към всички е да спазват любимия му девиз:

„Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!„.