Едно успокояване на отношенията е полезно за нас, защото всякакво дрънкане на оръжия в сложна и напрегната ситуация в Черно море не е добре.

Днес руският президент Владимир Путин ще се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган в Санкт Петербург. Визитата е част от усилията на двете страни към нормализиране на двустранните отношения. Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания коментира за „Стандарт“ какво може да се очаква от срещата.Срещата Ердоган-Путин има за цел отново да сближи двете страни, които нарушиха доста сериозно връзките си, особено – икономическите, след свалянето на руския самолет над сирийската граница. Тази промяна ще се изрази главно в икономическата сфера, тъй като загубите на Турция и Русия са огромни. Те са вследствие от взаимните санкции, от намаляването на руските туристи в турските курорти до 95%, от отстраняването на турските строителни фирми от руския пазар, от пресечения износ към Русия на плодове и зеленчуци, от визовите ограничения.

Икономиката, според мен, ще бъде акцентът, а не някакъв нов геополитически съюз. Такъв няма да има. Турция в обозримо бъдеще остава член на НАТО. Никой обаче не вярва, че тя ще стане някога член на ЕС. Вторият въпрос, на който предполагам на срещата Путин-Ердоган ще бъде отделено най-много място, това е промяната на политиката в Сирия. Там нещата не вървят добре, защото Саудитска Арабия и Турция създадоха една организация, от чието общо име трябваше да се преговаря в Женева, но поради интересите им тези преговори буксуваха. Очаквам Турция да заяви промяна, изразяваща се в смяна на позицията „Асад – вън от властта и след това преговаряме“. С други думи – Асад остава до провеждането на нови избори, приемането на нова конституция на държавата и преходно правителство, т.е. трите познати стъпки. Третата важна тема ще касае отношенията със САЩ и Западна Европа, тъй като това е болното място на Турция.

За България срещата е от особено значение в няколко аспекта. Първо, сдобряването и стабилизирането на отношенията между Турция и Русия означава и стабилизиране и на страната ни. Една по-спокойна съседна държава, при това икономически мощна, с военна сила, е добре за България. Турция предполагам, че няма да застане толкова категорично зад някои проекти, които не бяха снети на срещата на НАТО във Варшава – като формирането на постоянна оперативна група военни кораби в Черноморието.

Едно успокояване на отношенията е полезно за България, защото, както каза и премиерът Борисов, всякакво дрънкане на оръжия в сложна и напрегната ситуация в Черно море не е добре.
Русия има интерес от „Турски поток“. За Турция важи същото. Тя се нуждае от около 16 млрд. куб. м допълнителна газ, докато „Турски поток“ осигурява 32 млрд. куб. м газ, т.е. така Турция ще може да експортира горивото и за Европа. Всички тези сметки правят излишни и „Южен поток“, и възобновяването на „Набуко“. До голяма степен се обръща гръб и на доставката на газ от Азербайджан, откъдето разчитаме на около 16 млрд. куб. м.