Предстоящата среща на президентите на Русия и Турция слага края на ледниковия период между двете страни, предизвикан от свалянето на един руски бомбардировач. Скоростта на сближаването е истинска изненада за експертите. Ледниковият период между Русия и Турция продължи точно седем месеца, за сближаването стигнаха едва шест седмици. И ако имаме предвид, че на 9 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се отправи към Русия за среща с колегата си Владимир Путин, това определено ще представлява обрат от 180 градуса.Това се казва в анализ на „Дойче веле“ по повод посещението на турския президент в Русия.
Според медията, Ердоган ще извърви окончателно своята Голгота до Санкт Петербург – родния град на Путин. А началото на процеса бе сложено през юни с едно писмо до Путин, в което Ердоган изрази съжалението си за свалянето на руския боен самолет на турско-сирийската граница на 24 ноември 2015 и поднесе извиненията си на семействата на жертвите. Инцидентът, при който загинаха двама руски военни, неимоверно охлади отношенията между близките дотогава партньори. Освен другото, Русия наложи ембарго на турските хранителни продукти и прекрати чартърните полети до Турция – любима курортна дестинация за милиони руснаци. Москва замрази и два големи съвместни проекта: изграждането на газопровод през Черно море и строителството на ядрена централа. Сега и по двата въпроса предстои лично да се произнесат президентите.
Сближаването изглежда още по-изненадващо, ако се има предвид как се отнасяха двете страни помежду си съвсем доскоро. Наистина – Ердоган изрази съжаление за свалянето на изтребителя, но подчерта, че страната му не приема границите ѝ да бъдат нарушавани. В предхождащите инцидента седмици Турция нееднократно бе излизала с протести срещу нарушенията на нейното въздушно пространство по границата със Сирия от страна на руски бомбардировачи. На Запад нарасна загрижеността от избухването на военен конфликт между Русия и членуващата в НАТО Турция.
Путин определи обстрела на самолета като „удар с нож в гърба“. „Аллах е решил да накаже управляващите в Турция като им отнеме разсъдъка“, заяви той в реч в началото на декември 2015. Извън това Москва упрекна турските управляващи, че са замесени в петролни сделки с „Ислямска държава“. Руската телевизия почти ежедневно злословеше по адрес на Ердоган. Депутатът Владимир Жириновски пък заплаши да хвърли атомна бомба по Босфора, за да сложи край на съществуването на турската метрополия. Това, което очевидно от няколко седмици не съществува, е обаче руският гняв. Само няколко дни след писмото си до Путин Ердоган проведе и телефонен разговор с руския президент. Именно тогава е била договорена личната среща, която предстои.
Освен това Путин отмени забраната за чартърните полети до Турция и от края на юли руските туристи отново се стичат към турските плажове. След неуспешния преврат на турските военни срещу Ердоган между двамата президенти се е състоял още един телефонен разговор, този път по инициатива на Москва, като Путин демонстративно подкрепил Ердоган. Тези обрати в руско-турските отношения могат да объркат дори и опитните наблюдатели, пише московският експерт по проблемите на външната политика Фьодор Лукянов. „Ако трябва, и най-острите думи могат да бъдат забравени“, отбелязва той. Обратът стана възможен и поради това, че наред с формалното извинение, Турция е изпълнила поне частично още две условия на Москва, посочват руските наблюдатели.
На първо място – виновните за обстрела на руския боен самолет турски военни пилоти са в ареста. И на второ – Анкара проявява готовност за обсъждането на обезщетение. Руските експерти смятат, че актуалното развитие на нещата в Турция ще тласне страната още по-силно към Москва. Имат се предвид критиките на Европейския съюз, Съединените щати и на Запада като цяло спрямо предприетите от Ердоган ограничения на демократичните права след проваления преврат. Русия дори би могла да се превърне в нова опора на Турция, смята Виктор Надеин-Раевски от руския Институт за политически и социални проучвания на Черноморския и на Каспийски регион.
„Напоследък се заговори за членството на Турция в Шанхайската организация за сътрудничество и в Евразийския икономически съюз“, посочва той. И в двете организация Русия е водеща сила. Надеин-Раевски е убеден, че руско-турските икономически отношения ще се ускорят „относително бързо“, докато политическото сближаване ще е по-сложно. „Основният проблем е Сирия“, подчертава експертът. Турция се надява на смяна във властта в Дамаск, а Русия поддържа режима на Асад, включително с военни средства.
