Елена Йончева е журналистка на свободна практика, бивша редакторка в БНР и БНТ. Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, между които и конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия. Снимала е филм за българската база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида.

Родена е на 27 май 1964 г. в София. От 1994 до 2009 г. има връзка с лидера на БСП и министър-председател Сергей Станишев, с когото се познават още от студентските им години в Москва.

Тази година Елена Йончева и младият архитект Пламен Тодоров се сдобиха със син Теодор.

 – Защо ни се случват Париж, Брюксел, Ница, Мюнхен? Сбъркана ли е европейската политика, има ли ЕС полезен ход срещу ескалиращия радикален ислям и неговия терор? Може ли да сработи имунната система на общността, госпожо Йончева?

 – Смятам, че извършителите на терористичните атаки, които наблюдаваме в момента в Европа, са само оръжието, преките изпълнители. И концентрирайки се прекалено много върху тях, като че ли изпускаме причините, която довеждат до тези изстъпления.

 – Какъв е генезисът на тази кървава вакханалия?

 – В повечето случаи преките извършители твърдят, че става дума за отмъщение, за „убийството на техни братя“. Причината може да се търси във войните, които западната демокрация води в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Случващото се в Европа е реакция. Тук действат маргинали, но причините, поръчителите се намират отвън. „Ислямска държава” има влияние и контакти с тези „самотни вълци“ и ги активира в необходимия момент.

 – Не говорим ли обаче в повечето случаи за европейски граждани второ или трето поколение – хора, които отдавна би трябвало да са интегрирани в европейската общност?

 – Да, това са хора, интегрирани в европейската общност, но преобладаващата част от тях са под въздействието на „Ислямска държава” – било защото са минали през структурите на ИДИЛ, обучавали са се в техни лагери в Сирия или на територията на Турция и Йордания, било под някаква друга форма на въздействие.

 – Да се страхуваме ли в България от тероризъм и какво означават за нас опитът за преврат в Турция и пълзящата диктатура с разправа над опонентите на Ердоган?

 – За България е опасно до нас да има ислямистко огнище, каквато е Сирия или югоизточният район на Турция.

 – Кое е по-опасно – насочването на потоци бежанци към нашата територия или разправата с различно мислещите от Ердоган учители, журналисти, светски настроени военни?

 – Разбира се, че за нас представляват опасност тези 2,5 млн. бежанци, които се намират в лагери до сирийската граница, които биха могли да бъдат насочени и към България заради определени интереси. Но не самите бежанци представляват терористична заплаха, по-сериозен е проблемът с икономическата неспособност на страната ни да се справи с тях. Не бихме могли да издържим на такъв наплив. По-голяма опасност обаче са ислямистките групировки, които се намират на сирийска територия, които също лесно биха могли да дойдат у нас. Няма значение дали ще бъдат инфилтрирани сред бежанците, или ще дойдат по други канали. Организацията им има достатъчно средства и логистика.

 – Това означава ли, че тук има спящи техни клетки?

 – Със сигурност има спящи клетки в цяла Европа, възможно е да има и в България. Ударите по Брюксел, Париж и Ница показват, че има такива спящи клетки. Използват се два типа тактика. От една страна, чрез „самотните вълци“, които действат тактически, но оставят след себе си сравнително малък брой човешки жертви. Това според експерти обаче се прави, за да се създаде димна завеса, за да се подготвят по-мащабни терористични акции, при които да се атакуват структурно важни обекти като ядрени централи примерно. Така би имало много повече жертви в човешки и материален план.

 – Адекватна ли е при тази усложнена обстановка позицията и политиката на българските власти, колко работа би свършил антитерористичният закон, който ограничава свободи, дава възможности за следене и подслушване, за нахлуване в жилища, дава право на вътрешния министър еднолично да обявява извънредно положение?

 – Смятам, че борбата срещу тероризма е тактика. Т.е. ние не можем да се борим срещу тероризма, не можем да го унищожим – било на българска територия, било в Европа. Могат евентуално някои терористични акции да бъдат предотвратени, да се намали техният брой. Това обаче няма да реши проблема. На практика коалиция срещу „Ислямска държава” няма. Декларациите за борба срещу тях са като призивите за борба за световен мир – лишени от конкретно съдържание. Както каза в края на миналата година бившият френски премиер Франсоа Фийон: „Ако ще водим война, нашата цел е да победим. Необходима е по-широка коалиция за унищожаването на „Ислямска държава”, в която да участват и Русия, и Иран, и Сирия“.

В самата Сирия има лагери за обучение на „умерената опозиция“, в които работят американски и британски специалисти. Тази информация дойде от американските медии. Както казва Фабрис Баланш от Вашингтонския институт за близкоизточна политика – да се търси умерена опозиция в Сирия, е безсмислено, защото всичко се контролира от „Джабхат Ан Нусра”. Надявам се, че случващото се в Турция след опита за преврат ще изгради този механизъм, който да помогне за елиминирането на това терористично гнездо в Сирия.

Имам предвид, че опитът за преврат стана, след като Ердоган реши да преориентира външната си политика, това е моето предположение. Турция разбра, че служейки като логистична база за различните групировки във войната в Сирия, подпомага разпада на самата турска държава, тласка към образуването на Кюрдистан. И Ердоган вероятно е постигнал договорка с Путин за нов тип политика спрямо Сирия – затварянето на границата за ислямистите, изтегляне от южната си съседка. Считам, че превратът в Турция е организиран от сили, които стоят зад различните ислямистки организации, зад „Ислямска държава”.

През последните месеци има информация за установяване на контакти на Анкара с висшето военно и политическо ръководство в Дамаск. Вероятно координационният център на организаторите на пуча се е намирал в базата в Инджирлик. Един от генералите, участник в преврата, е Адем Худутъ, главнокомандващ Втора турска армия, контролираща границата със Сирия, Ирак и Иран. Дали Турция ще промени своята ориентация спрямо Сирия и ислямистите – ще видим на срещата между Ердоган и Путин на 9 август.

 – Щом международната обстановка е толкова усложнена и рискова, трябва ли, както заяви премиерът Борисов, да бъде преосмислен профилът на кандидата за президент?

 – Профилът действително предполага консенсусна фигура, която да обединява нацията, а не да я разделя. Надявам се поне да не се срамуваме от президента. Виждате ли политическата реалност колко нисък праг на очаквания ни поставя.

 – Мислите ли, че самият Бойко Борисов би могъл да бъде тази обединяваща фигура?

 – Мисля, че Бойко Борисов това има предвид, когато казва, че трябва да има консенсусна фигура.

 – А защо се бави официалното обявяване на кандидатурите и променя ли с нещо датата 6 ноември ситуацията около двойките, амбицирани за „Дондуков“ 2?

 – Обществото ни има право и трябва максимално рано да знае кои са кандидатите, за да има публичен дебат, за да може всеки от нас информирано да прецени за кого да гласува. Имената на кандидатите трябва да се знаят.

 – Ситуацията в ляво обаче – с всичките допитвания и конференции, не е ли безсилие, което имитира демократичен подход?

 – Дебатът и сблъсъците са част от целия демократичен процес, така че би трябвало спокойно да се възприеме, че това се случва. Това показва, че тази партия не живее в условия на авторитарно управление. Въпросът е дали това ще доведе до ползотворен дебат. Това вече е друг въпрос.

 – Тестване на системата и нервите на Бойко Борисов ли беше 48-часовият ултиматум, който му даде опонентката му Нинова да оповести кандидатурата си за президент?

 – Аз тези политически игри не ги разбирам. Като гражданин искам да чуя имената на кандидатите, за да може да им се даде по-голяма обществена трибуна и всички да преценим кой заслужава нашето доверие. Или безразличие.

 – Като стигнахме до имената, реално възможни ли са поне за левицата кандидатурите на Симеон Сакскобургготски, на Жан Виденов, или по-скоро ще търси фигура като Мая Манолова, Илияна Йотова, Татяна Дончева, Румен Радев и Весела Лечева?

 – Аз считам, че в ляво би могла да се издигне кандидатурата на Андрей Пантев. Това е моята симпатия. Тази фигура според мен би била достатъчно консенсусна.

 – Защо примерно Първанов, който има вече два реализирани президентски мандата, изпревари края на преговорите с Нинова и обяви кандидатурата си?

 – Първанов има необходимото политическо самочувствие и ако има амбицията да се кандидатира като президент, това е негов избор.

 – Трайчо Трайков, Димо Гяуров и Гроздан Караджов ли са най-разпознаваеми в дясно?

 – Трудно ми е да отговоря. Очаквам и десницата, и левицата да извадят достойни кандидати, за да можем ние, българите, да избираме, а не в последния момент, както беше на предишните президентски избори, да бъде спуснат кандидат с потупване по рамото.

 – Как е бебето Тео, какви са неговите предпочитания?

 – В добро здраве е. Следи политическите процеси, вероятно съдейки по това, че много се смее.