Отпускарският месец август е времето, в което сякаш всички искат да са във Варна. Може би изключение правят само самите варненци, повечето от които искаме да сме някъде другаде, където и да е, дори по възможност далеч от така любимото ни море.

Нека сме откровени – светлините, музиката, която идва като на вълни отвсякъде, тълпата, атракциите – всичко това е прекрасно. Но за ден-два, или по-точно за нощ-две. Ако тази шумотевица и навалица се повтарят постоянно, можеш да направо да откачиш. А лудницата всъщност тепърва започва и в следващите две седмици ще достигне пика си. Какво да се прави, наред с всички предимства, да живееш край морето си има цена.

Варна е курортен град вече от 90 години. Всеки може да съобрази това, ако погледне надписа „1926“ на терасата на стълбището под входа на Морската градина към плажа. И през този почти век градът и обитателите му са свикнали с летните нашествия. Всъщност въпросът не е до свикване, а до оцеляване. Именно върволицата туристи са шансът на Варна да се зареди, да натрупа каквото може за зимата. Туризмът в последните години се превръща все повече и повече не само в ключовия, а може би в единствения бранш, благодарение на който градът оцелява. От промишлеността му са останали само фрагменти, напомнящи за „едно време“, плановете за превръщането на Варна в мащабен модерен логистичен и транспортен център изглеждат леко загърбени от държавата, която единствена може да осигури необходимите крупни инвестиции. Магистралите, които трябва да ни свързва останалата част от страната и Европа, са все така далеч от завършване, а една от тях междувременно се сви до по-обикновен път. И какво и остава на Варна? Пристанището и добрият стар туризъм.

Преяждане с изглед към морето

Приятелка, която от години живее в Париж, преди дни с учудване коментира, че Варна е придобила съвсем „курортен“ вид. Дали думите й бяха изцяло комплимент, не разбрах. В тях сякаш имаше известна носталгия по по-тихата и спокойна морска столица. Друг приятел, съдържател на заведение, пък направо избухна от възмущение заради поведението на повечето посетители на града, които правят основно две неща – шляят се безцелно, а след това засядат в някое заведение и ядат и пият, общо взето докато могат да си го позволят.

Изненадах се от коментара му, защото все пак неговият бизнес е такъв, че той печели точно от този начин на държание на масовия летовник. Приятелят ми се съгласи, че е така, но си призна, че като обикновен варненец с нетърпение чака да стане септември, за да се поразреди шествието от хора, дошли на море. Мнозина от последните даже не знаят защо са избрали точно този начин да почиват или защо да го правят точно във Варна. Просто действат инстинктивно, както и се впускат в нощния живот на града. Тръгват с потока от хора и вървят към поредния ресторант, към поредния бар…

Ново лице със… стари пъпки

Варна има много какво да покаже на заблудения турист – нов център, реставрирани и модернизирани Морски бани със заведения, които се пръскат по шевовете, просторната отворена зона на Пристанището, която след Морската градина е единственото място, на което вечер можеш да се разходиш без някой да те блъска и настъпва. В последните години разкрасяването на града стана факт, който няма как да се пренебрегне. И все пак… По красивото и представително лице на България пред света има доста неясни петна.

Защо например сухите фонтани тази година са наистина сухи, простете за повторението? Струите им радваха малки и големи и доста освежаваха атмосферата в жегите. Година след като бяха пуснати, водоскоците са спрени и туристите, които ги помнят от миналото лято, с разочарование отбелязват този факт, за който няма ясно обяснение.

Няма обяснение и защо до самия вход на Морската градина стърчи планина от пръст. Да, всеки ще разбере, че става въпрос за изкоп заради водопроводна или канализационна авария. Ами да я оправят и да заравнят пръстта, какво толкова? За съжаление, през последните дни тя просто си стои и никой не се впуснал да възстановява „туристическия имидж“ на града на това място.

Необяснима си остава и липсата на сериозен контрол на паркирането и движението на автомобили по крайбрежната алея край буните. Шофьорите продължават да се опитват да паркират лъскавите си возила едва ли не едно върху друго, само и само да се виждат от масата в заведението, в което се канят да седнат. Винаги ми е било чудно дали тези шофьори пият само минерална вода или кафе в заведенията. Така и не съм сигурен, че проверките за алкохол на връщащите се с кола от заведенията по Алея Първа са много редовни и стриктни.

Флиртове и щедри обещания

Въпреки всичко, което може да не ни хареса в набъбналата със стотици хиляди души августовска Варна, тя си остава неповторима. Защото има причина хора отблизо и далеч да се тълпят на това място. Тук на всеки ъгъл те чака ново забавление, нова изненада – от фестивала с класическа музика до тропащия на кофи ентусиаст, от уличния художник до специално гостуващия в града ни гений… И всичко това се вмества във Варна в рамките на няколко изпълнени с жега седмици. А най-странното е, че сблъсък на едното и другото на практика няма, защото всеки си има своята публика и всяко място си има своята тълпа.

А хората, които идват във Варна, търсят точно това – пулсиращия и динамичен ритъм на топлите вечери край морето, срещите с много и нови хора, танците, безкрайните нощи, завършващи с изгреви на плажа, без значение, че Джулаят е минал отдавна. Така да се каже, през август всяка нощ може да е Джулай.

А август вече е тук. И мечтата на варненци да е септември и градът да се е поизпразнил поне малко от хора скоро ще се сбъдне. Но не преди пика и кулминацията на сезона, който съвпада почти точно с празника на Варна, 15 август.

По този повод вероятно освен задължителната грандиозна заря ще чуем и задължителните хвалебствия за града ни, за неговия дух, атмосфера, развитие напред и нагоре и какво ли още не. Хората с власт обичат да са във Варна в разгара на лятото. То всъщност кой ли не обича?! Дано обаче покрай хубавите думи, високите гости, които и този път няма да пропуснат да ни навестят, да се сетят, че в града има и други сезони освен лятото, а хората имат и други проблеми, освен че им се е стоплила бирата и им изстинала цацата. За съжаление, властта в България от твърде дълго време има отношение към Варна като към летен флирт. Затова и на всяко обещание трябва да се гледа малко резервирано и скептично. А обещания, при това главозамайващи, за бъдещето на Варна ще чуем, бъдете сигурни. Август е все пак.

Източник: Петел