Ново изследване показва, че определена хранителна диета в комбинация с лекарства може да доведе до значително свиване на туморите.
Идеята за „уморяване от глад“ на туморните клетки и респективно на туморите блазни учените от дълги години, тъй като те имат нужда от много повече енергия, за да нарастват бързо от нормалните клетки. Основният проблем обаче се корени в това, че поставяйки тумора „на диета“ пациентите също гладуват, а това се отразява зле на цялостното им здравословно състояние, пише The Economist в статия, озаглавена „Как да уморим рака от глад, без да гладува пациента“.
Отговорът е открит от д-р Валтер Лонго от Университета в Южна Калифорния, който експериментира с диети като лечение от 2012 насам. При първите опити с мишки той комбинира глад с често прилаганото при ракови заболявания лекарство Doxorubicin. Комбинацията довела до свиване на туморитепри животните средно с четири пети в сравнение с наполовина при прилагане само на лекарството. Никой обаче не се наел да проведе такива експерименти с хора, които да подложи на гладуване, уточнява изданието.
Така д-р Лонго започва да мисли в посока имитиране на ползите от гладуването, като в същото време да се намалят отрицателните ефекти от него. Резултатът е диета, богата на витамин Д, цинк и мастни киселини, които са основни за функционирането на TIL клетките (tumour-infiltrating lymphocytes – туморно инфилтриращи лимфоцити – едни от основните клетки на имунната система за борба с туморите). В същото време диетата има изключително ниско съдържание на протеини и основни захари, които туморните клетки използват най-много.
След това Лунго и неговият екип провеждат експеримент с 30 мишки. Те ги инжектират с туморни клетки (рак на гърдата) и първите два дни след инжекциите хранят гризачите със стандартна храна за мишки, съставена от 25% протеини, 17% мазнини и 58% обикновени захари и комплекс от зеленчукови въглехидрати.
След това учените сложили 10 от мишките на транзитна диета за един ден, след което ги подложили на новия хранителен режим, който освен специалните си съставки, съдържа и 0,5% протеини, 0,5% мазнини и 99% комплексни въглехидрати, които не са от особена полза за раковите клетки.
Животните били подложени на тази диета в продължение на 3 дни, след което върнати на стандартна храна за гризачи в продължение на 10 дни, а след това цикълът се повторил още веднъж.
Други 9 мишки (1 починала) от оригиналните 30 били подлагани на глад в продължение на 60 часа (максималният възможен период, който не застрашава живота) на всеки 10 дни, като в останалото време са се хранили със стандартна храна за гризачи. Останалите 10 мишки са хранени стандартно само с обикновена храна за мишки.
При прекратяването на експеримента учените установили че и гладуващите мишки, и тези на специалната диета са развили тумори с големина около две трети от тези на нормално хранещите се гризачи. Окуражени, те повтарят експеримента, като този път добавят и лекарството Doxorubicin. Резултатите показали, че при тази комбинация туморите намаляват до една четвърт от размера на туморите в контролните мишки.
На клетъчно ниво резултатите показват следното: в мишките, на които е давано само лекарството Doxorubicin, имало 70% повече TIL клетки; в тези, които били на специалната диета 80% повече, а в тези, които били лекувани и с лекарството, и с диетата едновременно TIL клетките били 240% повече спрямо контролната група.
Допълнителните изследвания на екипа показват, че диетата на д-р Лонго подтиска определен вид ензими (haeme oxygenase-1), които помагат на раковите клетки да остават „невидими“ за TIL клетките. Изследванията показват, че този тип лечение би имал ефект и върху меланома – особено агресивен вид злокачествен рак на кожата.
