Съвсем не сме още „чиста и свята република“, както искаше Апостолът.
Днес, 18 юли, се навършват 179 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му.Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи.
Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.
Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, но най-големите страсти се разгоряха около 19 февруари, а не около датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски отново беше икона и неговата личност предизвика яростни спорове.
Д-р Желю Желев, тогавашният дисидент и по-късно първи демократично избран президент на България, беше написал статия за Левски, която предизвика яростта на властите и беше забранена, защото той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната практика.
Покойният проф. Николай Генчев, известен историк и изследовател на делото на Левски, тогава излагаше една модерна гледна точка, в противовес на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Впрочем не е ясно защо са ни – може би за да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – въпреки, че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още „чиста и свята република“, както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
