Бяха ни дали за домашно да пишем писмо до въображаем приятел в Дания, но аз реших, че това не ми е интересно, и написах сравнение между датската и българската кухня. Вместо да ми се скара, учителят с най-голяма радост ме поздрави и каза, че най-после някой е проявил инициатива.“

Моят син веднъж се връща с контролно по български – преразказ. Безупречно, без грешка, само че добавил в преразказа закачливи творчески елементи и нарисувал илюстрации. Забележката на учителя – „Пишеш много добре, но ако не изпълняваш точно каквото ти е казано, не очаквай да те похвалят!“ И наказание – понижена оценка.“

Тези два примера ясно илюстрират основната и огромна разлика между образованието в Дания и това в България – свободата и нейната липса във втория случай. Разказва ни ги Гаяне Минасян, председателка на управителния съвет на Националната мрежа на родителите, която през 2015 г. обикаля няколко свободни училища в Дания, за да наблюдава как се провежда учебният процес там. Наскоро пък двама български осмокласници прекараха две седмици в датското независимо интернатно училище Faaborgegnens Efterskole (FAAE) и се върнаха с усещане за мотивираща среда, лесно приобщаване и отвореност към новото. От впечатленията и на тримата веднага се чете един отчетлив извод – за да е успешно едно образование и да подготви мислещи и справящи се хора, а с това и силни икономика и общество, ключът не се крие в изпитите, оценките и налятото в главите знание по всички предмети, а във възможността учениците да развиват силните си страни и сами да достигат до отговорите, подкрепяни по пътя от спокойни учители. За да се случи всичко това, трябва да е налице едно важно условие – свободата. На училищата да определят съдържанието и методите си на преподаване, на учениците да се съсредоточат върху това, което им е интересно, и на родителите да избират между различни образователни форми.

Готварство, математика на колела и затворите в Дания

Във FAAE учениците могат да избират между две учебни системи при записването си, разказват Явор и Томислав – ученици съответно в Софийската математическа гимназия и „Увекинд“. Около половината от тийнейджърите в интернатното училище учат по стандартната датска система с часове по предмети, като оценяването е под формата на събеседване с учителите. Не си представяйте изпитите като тест на енциклопедично знание. По английски например задачата е „Как да оберем Британския музей?“, а Явор и Томислав забелязват, че част от учениците правят задълбочено проучване, друга пък импровизират. Целта е планът за обира да бъде все пак успешен. Обикновено един учител преподава на около десет деца, което му позволява да обърне внимание на всеки. Традиционната програма не означава само време в класната стая. Често има занимания навън, например състезание с колела, в което учениците по карта трябва да стигнат до определени места, където имат задачи, да кажем, по математика. Учителите подготвят заедно уроците, така че да има връзки между предметите, и се стремят всеки ученик да може да учи според собствената си скорост.

Другата част от учениците работят самостоятелно по избрани от тях месечни проекти, които често са в екип. Годишно се подготвят около 20 проекта от няколко категории – технологии и медии, природа и спорт, изкуство и дизайн и готварство. Финалът е с презентация пред група учители, а идеята на тази програма е учениците да се научат да поемат отговорност за ученето си, да изпробват как се ражда една идея и как става реалност през екипна работа и добра комуникация – все умения, което ще им трябват в бъдеще. Сред проектите, които Явор и Томислав са наблюдавали или в които са участвали, са как работят датските затвори (по който учениците интервюират затворник), правене на картина от снимки на неправилни форми в природата, обиколка на Дания с колело, обичаите на хранене по света. Двамата започват да работят и по техен самостоятелен проект – разработване на мобилна игра. Учениците сами планират времето си за работа по проектите, а учителите са на разположение по всяко време за въпроси и помощ. Отношението между преподаватели и ученици е приятелско, обръщението е на първи имена.

Материалната база също стимулира ученето и креативността. Училището има професионален фотографски комплект, музикални инструменти, зала за правене на роботи, спортен салон със стени за катерене, компютърна зала с 60-70 компютъра и софтуер, който учениците могат да използват за проектите.

Там, където нищо не е задължително

„Важното е, че и в двете системи няма задължителни часове“, отбелязва Явор. Всъщност, макар и интернатът често да се свързва със строги правила за учениците, във FAAE такива почти няма, защото се разчита на доверието между възрастни и деца. В училището учат 60 момичета и 60 момчета между 14 и 18 години в девети и десети клас, които живеят там от понеделник до петък, а събота и неделя се прибират по домовете си (могат и да останат, ако искат). Интернатът е за една година, като след нея учениците могат да кандидатстват и директно в университет.

Учениците живеят в така наречени семейства – групи от по десет души, които имат общи активности. Персоналът на училището е от 25 души, като учителите също прекарват там цялото време от работната седмица. Денят започва с обиколка на училището, закуска и пеене. А какво става, ако някой ги пропусне, питаме Явор и Томислав. „Просто идва един учител и те стреля с водно пистолетче за събуждане“, усмихва се Явор. Когато има сериозен проблем с даден ученик, ефектът не е наказание, а усилена работа с него и родителите му.

Във FAAE има учудващо либерални виждания и по отношение на пиенето на алкохол и пушенето. В Дания е законно да се купува и консумира алкохол след 12-годишна възраст и Явор и Томислав понякога виждат съучениците си да пият бира между часовете. На прекалили с алкохола ученици обаче не са попадали. При записване тийнейджърите посочват дали са пушачи. Медицинска сестра обяснява минусите от тютюнопушенето, но училището има и отделено място за пушене.

„Това, което мен най-много ме впечатли, е колко са отворени децата“, казва Явор. Той и Томислав са посетили FAAE в края на учебната година, без да говорят местния език, но въпреки това са били приети много лесно и бързо са се интегрирали. В часовете, в които се е преподавало на датски например, учителите специално са им превеждали. Друго, което прави впечатление на българските ученици, е колко ориентирани за бъдещето си са датските им връстници. „Повечето деца вече имаха идея какво искат да работят и вече бяха тръгнали да се развиват в тази посока“, споделя Явор. А Томислав разказва за съквартирантите си, единият от които през уикенда работи във ферма, решил е да стане фермерски консултант и от другата година ще учи в такъв университет. Другото момче пък го привлича полицейската работа и има амбицията да патрулира на границата между Гренландия и Европа.

„Нещо, което забелязах като много различно у децата в свободните училища спрямо децата в България, е, че те бяха изключително ведри, светли, спокойни, уверени, не бързаха, не се чувстваха притиснати да ми отговарят бързо, умно или правилно, когато ги питах нещо“, разказва Гаяне Минасян. Тя не е видяла и никакво властово разстояние между деца и възрастни – общували са свободно, а директорът е обръщал внимание на всяко дете. Нейните впечатления се допълват и от тези на родителите на Явор и Томислав, които усещат промени у децата си още докато говорят с тях по телефона от Дания. „Явор звучеше щастлив, все едно летеше“, споделя баща му Михаил-Ернесто Михайлов. „Някак сякаш се усили усещането му за лична свобода и отговорност за собственото му бъдеще“, смята майката на Томислав Жюстин Томс.

„Учениците в свободните училища се възпитават в много силно чувство за това да бъдат заедно, научават какви са способностите им, таланти и потенциал, но в същото време разбират къде зависят един от друг и каква е ролята на всеки в обществото“, коментира и Джон Мейсън, който отговаря за международните отношения на асоциацията за обучение на учители в свободни училища. „Преди всичко учениците са оценени според това, което наистина са – никой не казва, че не са достатъчно добри или че трябва „да се стараят повече“, или пък се опитва да ги пригоди към нещо, което друг е измислил“, допълва той.

Свободно училище за свободни хора

„Целта ни е нашите ученици да са широко скроени, да вярват силно, че всеки човек има качества – понякога просто трябва да ги потърсим. Вярваме, че е ОК да си несъвършен“, потвърждава и директорът на FAAE Майкъл Тагарт. Той създава училището през 2003 г. заедно със свой приятел и колега, с когото са убедени, че Дания има нужда от училище, което се базира на вярването, че разнообразието създава стойност. Затова учениците на FAAE са от всички региони и социални слоеве на страната, включително деца с увреждания. В момента FAAE има листа на чакащите до 2019 г.

Интернатът на Майкъл Тагарт е едно от близо 250-те свободни училища в Дания, които обучават около 28 хиляди ученици. Тези училища са около 15% от всички, не са подчинени на държавните образователни регулации и родителите избират как да се провежда образователният процес. Единствено условие е определени предмети като датски, математика и английски да се изучават на нивото, което се изисква и в общинските училища. Държавата въпреки това ги финансира със 75% субсидия, а останалото доплащат родителите. Таксите варират, като според информация на Датската асоциация на свободните училища са средно около сто евро на месец. Хората, които управляват свободното училище, избират външен надзорник, който след това се одобрява и от държавата и проверява дали преподаването отговаря на общо формулираните критерии в Закона за свободните училища.

Свободните училища в Дания възникват вследствие на реформа в цялото общество. В средата на XIX век датчаните започват да осъзнават, че хората са способни сами да поемат отговорност за своя живот. „Там, където има некомпетентни свещеници, хората основават свободни църкви, като наемат свои собствени свещеници. Ако някой търговец реализира голяма печалба от селскостопанска продукция, се създават кооперативи за добив на мляко и месо“, дава примери за промените Датската асоциация на свободните училища. Така, когато родителите не са доволни от общинските училища, започват да основават свои, сигурни, че те са тези, които знаят кое е добро за собствените им деца.

В момента в Дания задължително е образованието, а не ходенето на училище. Родителите избират дали да запишат детето си в общинското училище, в някое от свободните и частни училища, спонсорирани от държавата, или да го оставят на домашно образование. Могат да създадат и ново училище според разбиранията си. Между другото свободата е принцип и в държавните и общински училища – държавните стандарти се отнасят за умения, а не знания, и задават само какво трябва да може ученикът на края на годината или етапа на образование, а учителите сами решават как да го постигнат. Дипломите от всички образователни форми се зачитат, а първите официални изпити са в девети клас.

Къде е свободата в България

А дали образованието в България може да вземе урок от това в Дания? „Тук властта не допуска различието – в България се счита, че нямаш право да имаш разбирания за образованието, които не харесват на министъра или чиновниците в министерството, или които те не са способни да разберат“, казва Гаяне Минасян. Тя намира паралел с казуса от тази седмица, в който министърът на културата порица журналист заради критики към държавните политики: „Правителствена медия (образование) не е едно и също с обществена медия (образование). Фактът, че държавата спонсорира една медия (образование), не означава, че тя може да контролира нейната (неговото) съдържание – означава, че гарантира равен достъп до националния ефир (образование) за всички обществени групи и мнения.“

„Ако даваме повече свобода и имаме повече доверие в децата си – това е една чудесна първа крачка“, смята Жюстин Томс и припомня, че „масовката свърши“ и имаме нужда от мислещи и творчески настроени, активни хора, свободни да решават за себе си и отговорни за себе си и за обществото като цяло. За Михаил-Ернесто Михайлов най-важният урок, който България може да вземе, е: „Когато дадем свобода на избор на децата, те не мързелуват, а напротив – активно и с интерес участват в живота в училище.“