През 2013 г. Турция поръча на „Росатом” четири ядрени реактора на стойност $20 млрд.

Турският президент Реджеп Ердоган изпрати на руския президент Владимир Путин извинение за сваления през ноември миналата година в небето над Сирия руски бомбардировач Су-24. След инцидента Москва бързо въведе санкции, сред които е и забрана за внос практически на всякакви продукти. Това обаче не засегна такива важни енергийни проекти като газопровода „Турски поток”, коментира „Русвесна“.Руските санкции, повишаване на терористичната заплаха, активизацията на кюрдите на юг в страната, влошаването на отношенията на Турция със САЩ и с Евросъюза заради проблема – това са все фактори, оказали колосално влияние върху икономиката на страната. Рязкото влошаване на социално-икономическата ситуация в Турция застави Анкара да направи първата крачка за сближаване с Москва. Турският бизнес елит също беше недоволен от това положение на нещата и още от края на миналата година оказа достатъчно твърд натиск за промяна на ситуацията.

Според руската Федерална митническа служба, търговският оборот между Русия и Турция през 2014 г. е възлязъл на повече от $31 млрд, през 2015 г. е намалял до $23,4 млрд, а за първите 4 месеца на 2016 г. се свил до $4,8 млрд.

В Турция оценяват загубите от влошените отношения с Русия на 0,3-0,4% от БВП или на $9 млрд.

Руски източници привеждат списък с ключови моменти в търговско-икономическите отношения между Русия и Турция:

• Туризъм

С указ на Путин е забранена продажбата от туристическите компания на туристическите пътувания по време на празници. За Турция обаче Русия е втория по величина източник на туристи след Германия.

Туристическите компании очакваха потокът от туристи да се пренасочи към Турция, след като бяха спрени полетите до египетските курорти след сваления самолет над Синайския полуостров, но наскоро след това последва инцидентът със Су-24.

• Продуктово ембарго

Турският експорт в Русия, основно хранителни продукти и текстил, през 2014 г. възлезе на $6 млрд, според оценка на Renaissance Capital. Доставките на турско продоволствие за Русия стана особено важно, след като Москва забрани вноса на западни продукти в отговор на санкциите на ЕС след анекса на Крим.

• Енергоресурси и суровинни стоки

Русия не наложи забрана върху експорта на енергоносителите, които са ядро на икономическите отношения с Турция. Тя е вторият по значимост потребител на руски природен газ след Германия. Анкара купува 28-30 млрд кубометра при потребности 50 млрд кубометра природен газ годишно.

Турция е най-големият потребител на руска пшеница и слънчогледово олио. За миналата финансова година тя придобила над 4 млн тона руска пшеница. Русия вече оповести, че няма планове да въвежда някакви ограничения върху износа на руско зърно за Турция.

• Съвместни проекти

През 2013 г. Турция поръча строителството на четири ядрени реактора с мощност 1200 МВт на руската държавна компания „Росатом”, като проектът възлиза на $20 млрд.

Русия и Турция също така разработват съвместният проект „Турски поток” – алтернатива на „Южен поток” за транспортиране на газ заобикаляйки Украйна. Реализацията на проекта беше преустановена през 2014 г. заради възражения от Европейската комисия. Този месец Путин отбеляза, че Русия не е отменила „Южен поток” окончателно.