Трус от 4,5 по Рихтер разтърси Пловдив на 1 май. Това веднага роди страхове и опасения дали скоро няма да последва далеч по-мощно земетресение. „Марица“ потърси за коментар сеизмолог №1 у нас проф. Емил Ботев. Той е завършил физика в Софийския университет през 1979 г. Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН. Зам.-директор е в периода 2002-2006 г. От 2010 до 2019 г. е директор на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. В момента ръководи два научни проекта, единия към Фонда за научни изследвания.

– Силен ли бе наистина трусът, който стресна пловдивчани миналата седмица?

– Нека да е ясно, че наистина нямаме никакви поводи за притеснение за нови силни трусове в момента. Трусовете и тяхната сила зависят от две неща – колко силно е самото разкъсване и колко близко е до мястото, където се усеща на повърхността.

В случая с последното земетресение основното разкъсване, което определя сеизмичните вълни, става на двайсетина километра дълбочина. Силата на труса се определя като 4.5. Това поставя земетресението от 1 май в средата на класацията на всички земетресения, известни по света, които надхвърлят степента 9.

Като кажем, че разликата между две единици магнитуд при земетресенията е 30 пъти, представете си колко пъти по-слаб е трус със сила 4.5 от такъв със сила 9.

Според класацията на международната сеизмологична общност земетресенията от магнитуд от 4 до 5 са слаби.

От 5 до 6 са умерено силни. Земетресенията с магнитуд между 6 и 7 се наричат класически силни, с неизбежни силни увреждания. Със сила 8 са т. нар. разрушителни земетресения каквито никога не са ставали на територията на нашата страна. Имаме едно, което е било много отдавна, то се смята с магнитуд 7.8, което обаче едва ли е точно.

На територията на България за последните 92 години е имало само три силни земетресения с магнитуд между 5 и 7. Последното е било през 1928 г. А през цялото това време са се случвали много земетресения – средно по 1-2 годишно, с магнитуд около 4.5, каквото беше последното с епицентър на дълбочина 18 км, най-близо до Раковски, Стряма или Момино село.

Сега сработи западният сегмент на Чирпански линеамент, който се активира няколко пъти за последните десетилетия. Още повече пъти работи южният разлом, който ограничава Горнотракийската низина от Родопските възвишения. Имаше едно земетресение през 2002 г. в Крумово, имаше едно в Асеновград преди 4-5 г. На 21 февруари 2018 г. имаше земетресение пак около Асеновград със сила 4.7 с по-малки последици за Пловдив.

– Как обяснявате този по-слаб ефект?

– С мястото на разкъсване, т.е. къде се формира първата мощна вълна, която тръгва към повърхността. На нас не ни действа самото земетресение, а сеизмичните вълни, провокирани от него, които стигат до повърхността.

Има огромно значение какво е разкъсването при труса и това сега повлия при въздействието върху Пловдив. Разкъсването се дължи на пропадането в земните недра. За района на Пловдив, както и за Поповишкия разлом на юг, са характерни преобладаващо хоризонтални движения на разкъсване. Това важи за периода, в който имаме наблюдения – 120-130 години.

В случая при последното земетресения хоризонталното пропадане се осъществява по склона, разположен силно полегато на юг, към Пловдив. В тази посока е била насочена основната част от енергията, което обяснява по-голямото въздействие на сеизмичните вълни на повърхността в Пловдив.

По същия начин, но при по-силно земетресение, при това с епицентър на дълбочина 150-200 км, е подействало земетресението във Вранча на 4 март 1977 г., което от по-ново време ни е единственото земетресение с толкова жертви -загинаха 125 души.

За нещастие тогава разкъсването в дълбочина е било насочено точно към България, в посока Русе-Свищов. За сравнение при Чирпанското и Пловдивското земетресение през 1928 г. са загинали 100 души. А то е било с магнитуд около 7.

-Можем ли все пак да направим извод за активиране на Маришката сеизмична зона?

– Въобще в България няма нито едно силно земетресение след тези от 1928 г. За последните 4 десетилетия имаме много точна сеизмична мрежа, която в последните десетилетия е още по-добра. На сеизмичното поле съм вече 45 години.

Категорично за тези години наблюденията ми сочат, че във втората по активност сеизмична зона, Маришката, средно на 4-5 години става земетресение с магнитуд 4.5. И нито веднъж след серия последващи трусове не следва засилване на сеизмичната активност. Така че не може да кажем, че сега има опасност от увеличаване на енергията на бъдещите земетресения. Напротив, всички тези слаби трусове, с техните последици, допълнително преразпределят напреженията и не позволяват в кратки периоди от време да се формират нови напрежения, които да доведат до по-силни земетресения, представляващи опасност за хората.

Не можем да съдим за натрупването на напрежения в големи дълбочини, но правим измервания на повърхността. Как изглеждат нещата при нас, сравнени със сеизмичните рискове при съседите? Да, сравняваме с високочестотните зони около нас като Егейската в Западна Турция и там движенията, които мерим на повърхността, геодинамичните параметри, са в десетки пъти по-големи далече на юг в Средиземноморската плоча, която се подпъхва под югоизточната част на Европа, южния край на нашите Балкани. При нас движенията са 1-2 милиметра годишно, а там стигат до 35-40 мм, в близост до нас, в Северноегейския ров, Мраморно море, до 15-20. Там отдавна международните екипи очакват силни трусове в посока Анадолския разлом, имайки предвид разрушителните трусове в Турция през 1999 г. с магнитуд над 7.

При нас няма такова нещо. Цялата статистика на моя сеизмологичен опит сочи, че ние нямаме микроплочи като в Егейската зона, а нашите микроблокчета не могат да натрупат такива напрежения.

Направили сме палеосеизмологични изследвания в дълбочина и сме проследили разкъсването на земните пластове за 10 хиляди години назад близко до т. нар. Маришки шев на юг от Пловдив. Оказва се, че разкъсвания, които могат да генерират трусове с магнитуд 7 и по-голям, са ставали само 3 пъти за 10 000 години. Така че не можем да очакваме силен трус.

Столетия са нужни, за да се натрупа напрежение за по-силни земетресения. При съседите динамиката е много по-силна, нашият геологичен часовник ни държи на дистанция.

При нас повтаряемостта на трусове с магнитуд 7 е веднъж на 250-300 години. А и нашите трусове са повърхностни, което създава още повече трудности за натрупване на сериозни напрежения, което да доведе до силни земетресения. Същото важи и за Маришката зона, където няма как да се е натрупало напрежение, което да доведе до трус със сила 7 в близките десетилетия. И изследванията показват, че не следват силни земетресения след поредица от слаби трусове и техните афтършокове.

-Добър знак за разреждане на напрежението ли е поредицата от последващи слаби трусове?

– Да, така се очаква. В случая с последния трус се очакваше да има дори по-силни последващи трусове. Но най-силният от стотина афтършокове беше 2.7, всички са микроземетресения.

– Казвате, че няма опасност, но все пак как да сме подготвени за евентуален трус?

– В този момент много по-важно е хората да свикнат с изискванията на мерките за справяне с коронавируса, с който ще живеем поне месеци наред. Там е големият проблем. Няма реална заплаха от силно земетресение, но е добре картините и етажерките по стените да са закрепени здраво. В спалнята над леглото да няма нищо. При евентуален трус, въпреки че не го очакваме, трябва да се свием под здрава мебел, най-добре под рамките на вратата, въпреки че и това е спорно. Най-важното е да няма паника.

– Устойчиви ли са на силни трусове сградите в България?

– Новият правилник за строителство беше въведен след 1987 г., сградите са в много по-добро състояние. Това стана, след като земетресенията през 1986 г. при магнитуд около 5 повредиха 30 процента от сградите в Стражица. Над 8000 сгради станаха необитаеми. Зависи обаче от контрола, който напоследък е доста по-затегнат. В по-ново време, от най-новите сгради, нещата вече са много по-добре. Над 90 процента от сградите, построени след 2010-2014 г., са достатъчно сеизмично устойчиви за трусове с магнитуд 7, какъвто е потенциалът и рисковете за територията на страната. Изискванията са вече много сериозни. Сигурен към, че и контролът към новото строителство е значително по-добър.