Българска ваксина срещу коронавируса се разработва в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН.

Това е съвсем нова идея – много интересна и обнадеждаваща, каза в интервю за БТА доц. д-р Пенка Петрова – директор на Института по микробиология на БАН.

Разработката на българската ваксина за коронавируса е частично финансирана от Института „Пастьор“ в Париж.

За прилагането на клинични изпитания при мишки и хора е още рано да се говори обаче. На този етап не може да се прогнозира кога ще имаме българска ваксина за коронавируса, защото разработването на една ваксина е много дълъг процес и той трябва да мине през всички етапи, обясни доц. Петрова.

Проектът за разработването на ваксината е двегодишен, а негов ръководител е доц. Андрей Чорбанов.

Финансирането е от европейска програма и е в рамките на по-голям проект, който се изпълнява от четири института на БАН в направлението „Биомедицина и качество на живот“.

Учените от БАН обединяват усилията си в този по-голям проект, по който ще се изследват и антивирусни вещества, ще се прави лекарствен дизайн, ще се търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции, ще има и разработка на ваксини.

Институтът по микробиология на БАН си сътрудничи и с други институти на БАН, за да се ограничи разпространението на коронавируса, съобщи доц. Пенка Петрова.

С Института по органична химия на БАН нашият институт работи за синтеза на антивирусни вещества. Научен екип от Института по органична химия с Център по фитохимия е синтезирал около 70 антивирусни съставки – аналози на хлорокина и на различни други вещества. Учените химици синтезират веществата, а в Института по микробиология се тества тяхната антивирусна активност, обясни директорът.

Другото ни сериозно и хубаво сътрудничество е с Института по полимери на БАН, в който се разработват нови материали за създаването на защитни маски с електроовлакнени полимери за обработка на повърхностите. Това са нови материали – наноматериали, които могат да се включват в защитни маски. В Института по микробиология вече беше проверено дали тези нови материали пропускат антивируси частици и доказахме, че те са много надеждни за влагането им в защитни маски, каза доц. Петрова.

Учени от Института по молекулярна биология и от Института по микробиология на БАН подпомагат изследванията, свързани с коронавируса в лабораторията на УМБАЛСМ „Пирогов“. Разработки в тази област имат и учени от Института по експериментална патология, антропология и морфология на БАН. Учени от този институт работят в направленията „Вирусология“ и „Имунология“, обясни доц. Пенка Петрова.

Вече има разработени две ваксини срещу коронавируса в САЩ, които сега са в клинични изпитания.

Едната ваксина е на фирмата „Модерна“ от САЩ, има и втора ваксина на американска компания. Тези две американски ваксини са във фаза на клинично изпитание – те вече се тестват на хора, които са доброволци. Това дава надежди, че след няколко месеца ще може да се видят ефектите върху човека на тези ваксини. Ваксината на фирмата „Модерна“ ще бъде готова до юли и ще се знаят ефектите от нея върху хората – дали е ефективна срещу коронавируса. Но след това ще има и тестове за цитотоксичност на ваксината.

„Тези ваксини сега са на етап антивирусно действие на ваксината и за възможност за създаване на имунитет, но предстоят след това и още етапи на изследвания. Затова преди есента не може да се говори за ваксина, която да бъде произвеждана и прилагана в широк мащаб“, коментира директорът на Института по микробиология на БАН.

Коронавирусът е с много малки размери, той не е най-смъртоносният коронавирус, но се разпространява най-лесно.

Трудно е да бъде изследван директно и може да се види само на електронен микроскоп. Методите за изследването му са индиректни – върху клетъчни култури, обясни доц. Пенка Петрова. Тя съобщи, че в Института по микробиология се работи с аналози на коронавируса, с щам 229 Е, който е по-малко патогенен и е изолиран от хора с обикновена настинка. Той е доставен от нашата национална банка, но сега е поръчан и от Американската банка за клетъчни култури, информира директорът на микробиолозите в БАН.

С генетични методи е доказано, че коронавирусът е естествен вирус и се състои от геномите на вирус от прилепи, който е преминал и през животното панголин. Това е типичен пренесен патоген от животните и учени със сигурност доказаха, че не е изкуствено синтезиран, но поразява и хората, каза доц. Петрова. Тя обясни, че за коронавирусите това е типично и „Близкоизточният респираторен синдром“ – вирусът MERS, се пренася през камилите към човека. Много често животните, при които се среща за първи път, не боледуват от него, но служат като резервоар на вирусни частици.

Сегашният нов коронавирус не е най-смъртоносният коронавирус, по-смъртоносни бяха и MERS и TORS, но COVID-19 е най-инвазивният коронавирус – най-лесно се пренася и така се разпространи по целия свят, обясни доц. Петрова. По думите й новият коронавирус само за няколко месеца се е разпространил като световна пандемия заради глобализацията и пътуванията на хората по всички континенти.

„Този нов вирус започна първоначално да се разпространява сред тези слоеве в обществото, които имат висок стандарт. Това са хора по света, които пътуват много, общуват много и не обръщат внимание на противоепидемичните мерки“, коментира доц. Пенка Петрова. Тя отбеляза, че може би е било неочаквано за хората с висок жизнен стандарт, които пътуват по различни дестинации, че заразяването с новия коронавирус е толкова лесно. Затова най-много коронавирусът се е разпространил в големите градове по света, като Ню Йорк, Милано, в цялата област Ломбардия и в Мадрид.

„Ако се направи паралел между източното и западното крайбрежие на САЩ, се вижда, че в Ню Йорк пандемията е страшна, а на западния бряг коронавирусът е по-малко разпространен. Там хората са по-отдалечени едни от други, като начин на местоживеене“, коментира доц. Петрова.

Коронавирусът не е устойчив на слънчевата светлина, но немски учени са доказали, че вирусът мутира и не се знае как ще реагира при топлото време.

Заради топлото време, което предстои, очакваме да се намали пандемията от коронавируса, особено заради слънчевото греене, тъй като слънчевите лъчи унищожават вируса и разпространението му по твърди повърхности и по тротоарите. И в градовете би трябвало, заради слънчевото греене, да се намали разпространението на коронавируса, е мнението на директора на Института по микробиология на БАН.

Коронавирусът не е устойчив на слънчева светлина, досега винаги инфекциите от коронавируси са се считали за зимни инфекции – като сезонен грип или сезонна инфекция. Сега се сблъскваме обаче с нов патоген, който има нов геном. Знае се вече, от немски учени е установено, че геномът на коронавируса мутира с около три нуклеотидни /бази/ двойки на месец. Вирусът продължава да мутира и да променя генома си, и не можем в момента да предвидим неговите адаптивни механизми в по-топлото време.

Надяваме се по-скоро коронавирусът да ограничи разпространението си, но основният начин, по който очакваме да се ограничи, е чрез изграждането на „обществен имунитет“ срещу вируса. За нашата страна, обаче това не е приложимо сега, тъй като имаме много малък брой на заболели, но в бъдеще, когато се изобрети ваксина и започне да се ваксинира населението, ще имаме вече и „групов имунитет“ на хората в страната, който ще спре неговото разпространение, коментира доц. Пенка Петрова.

Тя отбеляза, че за съжаление, и в страни с топъл климат коронавирусът продължава да се разпространява. В Австралия е лято и се преминава към друг сезон, но въпреки това в страната има голям брой на заболели и на заразени с коронавируса. Надяваме се този нов вирус да бъде спрян от топлото време, но не можем да бъдем сигурни, защото за първи път човечеството се сблъсква с такава коронавирусна инфекция – с толкова пандемични размери, каза доц. Петрова.

Според нея, „възможно е, например през есента, да има нови вълни на заразени, тъй като отсега не може да се каже дали светът ще може да се справи с тази пандемия“. В сравнение с другите пандемии – например от „Тежкия остър респираторен синдром“ /TORS/, и от „Близкоизточния респираторен синдром“ /МЕRS/, които заразяваха много по-малко хора, въпреки че бяха по-патогенни вируси и при тях смъртността беше по-висока заради остротата на тези заболявания, те поразиха по-малък брой хора. Новият коронавирус може да се каже, че е „по-мек към гостоприемника и това му дава възможност да се разпространи още повече“, обясни доц. Петрова.

Друга разлика с предишните коронавирусни инфекции е, че новият вирус има много по-дълъг инкубационен период и заразените хора продължат да го носят по-дълго време в организма си, в сравнение с другите инфекции. „Това ще доведе до нови вълни и в глобален мащаб светът не е подготвен за новия коронавирус. За съжаление, дълъг е периодът на излекуване и на изчистване на заболелите от вирусните частици.

Коронавирусът се носи много дълго време – над три седмици в кръвта на преполедувалите, и те трябва да спазват дълга карантина, след като са преболедували. По този начин се получава пандемията в световен мащаб“, обобщи доц. Пенка Петрова.