„Защо народните представители бяха тествани мигновено за коронавирус, след като се оказа, че един от тях беше положителен, а аз и баща ми, които живеем с майка ми, болна от COVID-19, получихме само едно – карантина. Тестове за нас няма“.
Така започва разказа си пред Свободна Европа Александър. Той и семейството му са от София, а майка му вече е хоспитализирана в столична болница с двустранна пневмония.
Жената развива грипни симптоми на 21 март. Следват серия неуспешни опити за домашно лечение по телефона. Благодарение на фирмата, в която Александър работи, майка му е тествана с бърз тест. „Шефът ми купи китайски тестове за всички служители. Майка ми получи един, след като обясних колко време вече не се оправя. Тествахме я вкъщи, оказа се положителна за коронавирус“, разказва той. За да се потвърди резултатът от бързия тест пък, се наложило семейството отново да си организира вземане на проба за PCR тест „на частно“. PCR-тестването се извършва в лаборатория и се смята за най-сигурното доказване на болестта. „Джипито ни беше в болница, други телефони не отговаряха и ние изискахме частна лаборатория, която потвърди теста на майка ми“, допълва Александър*.
Според протокола ако гражданин се разболее той трябва да търси по телефона личния си лекар, който да препоръчва домашно лечение и едва след негова препоръка пациентът да бъде прегледан от Спешен екип. Това са част от мерките срещу разпространението на коронавирус в България, които действат от началото на извънредноро положение, обявено заради борбата с вируса. До момента смъртните случаи са 23, а доказано заразените над 550.
След като PCR-тестът на майка му е положителен, Александър получава обаждане от столичната регионална здравна инспекция (РЗИ) и районното управление, към което той и семейството му се водят по постоянен адрес. „Казаха ни само едно – всички сте под карантина. Тя защото е болна, а ние – защото може да сме носители“, обяснява той реакцията на здравните власти.
Няколко дни след това пациентката се влошава и е приета в болница. Александър и баща му отново питат дали ще бъдат тествани. „Отговориха ни – стойте си в карантина. Нали не сте болни?“, разказва той.
Момчето признава, че си е изпуснал нервите по телефона, когато е говорил и с бърза помощ, и с РЗИ. „Попитах ги защо тестват депутатите, а нас не. Нали баща ми също е възрастен? Уж щяха да тестват всички близки контакти“, допълва той.
Тестове за народните представители
Ситуацията с Александър и семейството му се развива на фона открития позитивен за COVID-19 народен представител. Установяването на неговото заболяване предизвика масово тестване на депутатите. Ето защо и семейството от София прави паралел с отношението към парламентаристите и „обикновените граждани“.
След като преди седмица д-р Хасан Адемов от ДПС се оказа заразен с вируса, което бе съобщено на извънредна пресконференция почти в полунощ от председателя на парламента Цвета Караянчева, само за 24 часа бе организиран масов скрининг на депутатите. Носители на коронавируса се оказаха още двама парламентаристи.
Указанията на властите: тестване на семейство и колеги
Обяснението на здравните власти за светкавичната им реакция беше, че „тестването на колеги и семейство“ е напълно естествено, защото това са указанията на Световната здравна организация.
Проверка на Свободна Европа в Министерството на здравеопазването показа, че именно на база указанията за тестване на СЗО, главният санитарен инспектор д-р Ангел Кунчев е написал указания до регионалните здравни инспекции.
Според методиката, с която разполага всяко РЗИ в страната след установяване на пациент с COVID-19, здравните власти трябва да установят най-тесния му кръг. Хора, с които е общувал активно в работен или личен план. Приоритетни за тестване са семейният кръг и колегите, с които работи в едно посещение.
Не, протоколът не се спазва
Дали обаче протоколът се спазва? Краткият отговор е „не“.
В края на месец март популярност доби случая на семейство от Хасково. Съпругата бе с доказана коронавирус инфекция и хоспитализирана за лечение в местното инфекциозно отделени. Тогава различни медии дадоха гласност на тревогите на партньора й, на когото беше отказан тест, в първите дни от заболяването на жена му.
Казусът беше обсъден и от Националния оперативен щаб на пресконференция на 28 март. Тогава главният санитарен инспектор д-р Кунчев заяви пред журналисти, че мъжът няма да бъде преглеждан, ако не прояви симптоми, но пък ще бъде тестван за вируса.
„Това че си контактен на някой положителен, не значи, че трябва да бъдеш прегледан. Ако нямаш никакви признаци – стоиш вкъщи и чакаш. Ние на контактни организираме изследването и той ще бъде тестиран. Но ако няма оплаквания защо да се преглежда?“, каза тогава Кунчев, от чиито думи се разбра, че трябва да се прави разлика между тест за наличие на вируса и превантивно лечение.
Проверка на Свободна Европа в Регионалната здравна инспекция в Хасково обаче показа, че мъжът, който би трябвало да бъде изследван на база указанията давани от Националния щаб, изобщо не е бил тестван.
„Човекът е в добро здравословно състояние, не е тестван за COVID-19, в карантина е“, казаха от РЗИ-Хасково. Междувременно съпругата му вече е изписана от болницата.
Има ли тестове? Не.
Отговорът на въпроса защо не се правят тестове, въпреки че самите здравни власт твърдят, че такива са наложителни, пък се крие в липсата на тестове.
От началото на тестването за COVID-19 до тази седмица в България са направени около 16 000 теста. Към момента налични има малко над 11 000 теста. Не е ясно обаче нито кога, нито колко нови ще пристигнат в страната. „Те непрестанно идват нови, които компенсират направените бройки“, каза пред Свободна Европа д-р Ангел Кунчев.
На въпрос с колко бройки разполагат различните лаборатории отговор няма. Причината, според Министерството на здравеопазването е, че „навсякъде се ползват различни машини и тестовете за различните области не се поръчват централизирано“.
Оказва се обаче, че няма идея кога ще има осезаемо количество на PCR-тестове в България. „В момента очакваме 70 000 броя от тестовете отделно от тези 600 000 PCR теста от ЕС. Кога ще пристигнат, ще ви уведомим“, каза на брифинг в понеделник председателят на щаба проф. Венцислав Мутафчийски. Кога ще се случи това обаче не знаят и в Министерството на здравеопазването.
Междувременно директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев се похвали на пресконференция, че капацитетът на лабораториите у нас, които правят тестове по PCR-методика се увеличава. По думите му вече ще могат да се правят по до 3000 теста дневно. Не е ясно как изобщо този обем проби ще бъде достигнат, защото до момента вече капацитетът на лабораториите вече веднъж беше увеличен до 1300 теста за денонощие. Въпреки това максимумът направени изследвания за 24 часа е около 400.
*Александър не е истинското име на участника в историята. Заради притеснения за майка си, 30-годишният В. поиска да запазим анонимността му.
